Предсрочно погасяване на кредит с внасяне на лични средства от съдружници
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос: Дружество с ограничена отговорност има дългосрочен инвестиционен кредит за над 250 хил. лв. Съдружниците искат да погасят предсрочно кредита, като внесат в дружеството лични средства за 200 хил. лв. Как да се оформят тези лични вноски от съдружниците, така че да няма нарушение на данъчното законодателство?
Отговор:
|
При внасяне на парични средства в дружество с ограничена отговорност от съдружниците на първо място стои въпросът дали средствата ще подлежат на връщане и съответно дали сумата следва да се признае като пасив в баланса на предприятието или ще намери отражение в собствения капитал. Когато паричните средства не подлежат на връщане и особено когато става въпрос за финансиране на инвестиционни намерения, съдружниците могат да вземат решение вноските да се осъществят като увеличение на записания капитал на дружеството при спазване на процедурата, предвидена в Търговския закон. Вноските, свързани с увеличението на записания капитал, към момента на извършването им нямат данъчен ефект нито за дружеството, нито за съдружниците.
Съществува и възможността средствата да бъдат предоставени на дружеството под формата на дарение. В този случай сумата се признава в печалбата за периода, в който дарението е извършено, или се отчита като финансиране и се признава като текущ приход разсрочено съобразно условията на дарението при спазване изискванията на СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. Освен ако дарението не е свързано с данъчен амортизируем актив, счетоводният приход е данъчно признат и, ако данъчният финансов резултат за годината, включително размера на признатия за периода приход от дарение, е данъчна печалба ще бъде дължим корпоративен данък по общия ред на ЗКПО. Дължим е и данък при придобиване на имущества по дарение съгласно чл. 44 от ЗМДТ. Ако средствата, предоставяни на дружеството от съдружниците, подлежат на връщане, съществуват два основни варианта за документалното оформяне на вноските. Първият вариант е договор за заем между съдружниците и дружеството. Тъй като страните по договора за заем са свързани лица по смисъла на т. 3 § 1 от ДР на ДОПК за търговските и финансовите взаимоотношения помежду им са приложими разпоредбите за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане и по-специално чл. 15 от ЗКПО. В изпълнение на разпоредбата за целите на данъчното облагане следва да се определи пазарна лихва съгласно т. 8, §1 от ДР на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО разходите за лихви ще попаднат в обхвата на режима за регулиране на слабата капитализация, освен когато съотношението на собствения към привлечения капитал на дружеството отговаря на условието, определено от формулата, посочена в ал. 6 от същия член. Другата възможност за временно предоставяне на парични средства е под формата на допълнителни парични вноски по чл. 134 от Търговския закон. Съгласно текста на разпоредбата, по решение на общото събрание при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Вноските не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. В конкретния случай, особено ако за допълнителните парични вноски не са договорени лихви, следва да се направи добра преценка доколко тази възможност е удачна, тъй като финансирането на инвестиционни намерения в подобен размер не винаги може еднозначно да се определи като „временна необходимост от парични средства”. НАП поддържа становището, че допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ, за които не е договорена лихва, по принцип попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Това обаче не означава непременно, че тези вноски във всички случаи представляват отклонение от данъчно облагане. Обичайно е свързаните лица да извършват дейността си при по-благоприятни условия от тези между несвързани лица, като това поведение е продиктувано от икономически обосновани причини без непременно да се цели отклонение от данъчно облагане. В случай че при последващ данъчен контрол дружеството може да обоснове и докаже подобни причини за безлихвено предоставените допълнителни парични вноски, които ясно да сочат, че няма основание за третиране на сделката като отклонение от данъчно облагане и по-специално като прикриване изплащането на възнаграждение или дивидент в полза на съдружниците, този вариант също би бил приложим.
С уважение:
![]() ![]() |
Нормативна рамка:
- ЗМДТ
Вижте ЗМДТ тук >>> - СС 20 Вижте СС 20 тук >>> - ЗКПО Вижте ЗКПО тук >>> Вижте промените в ЗКПО тук >>> - ТЗ Вижте ТЗ тук >>> - ДОПК Вижте ДОПК тук >>>
Документи:
- Договор за заем
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
05Авг2022
Регистрации във връзка с производство и продажба на ел. енергия
от проф. д-р Любка Ценова
на 05 Авг 2022
02Авг2022
Предоставяне на заем от българско на американско дружество
от проф. д-р Любка Ценова
на 02 Авг 2022
20Май2022
Покупка и последваща продажба на дизелово гориво
от проф. д-р Любка Ценова
на 20 Май 2022
15Февр2021
Комплексна проверка по ЗМИП от дружество с допълнителна дейност доставка на горива
от Бойчо Момчилов
на 15 Февр 2021

