Несъбиране на вземания при цесия
проф. д-р Любка Ценова
Въпрос:
Българско юридическо лице, придобива вземания съгласно договор за цесия от 2016 г. Срокът на договора е до 2021 г., но е сключено допълнително споразумение за удължаване на срока до 2026 г. Номиналната стойност на вземането е 357958,00 лева, а цената, която цесионерът е платил на цедента, е 9900 лв. Фирмата цесионер и фирмата длъжник са свързани лица. Фирмата цесионер счетоводно е отразила покупката на придобитите вземания в размер на 9900 лв., като Други дългосрочни финансови активи, номиналната стойност не e отчетена в оборотната ведомост на цесионера. Във финансовите отчети на цесионера тези 9900 лв. са посочени като дългосрочни инвестиции. Към момента длъжникът не е погасявал задълженията си. При така изложената ситуация, ако цесионерът не събере вземанията си до края на 2026 г. изобщо или ако събере само част от тях, как следва да се процедира - има ли вариант да се направи обезценка или трябва да отпишат вземанията? Ако се отпишат вземанията, това ще доведе ли до преобразуване на финансовия резултат в ГДД - със сумата с която цесионерът купува вземането, т.е. с 9900 лв.?
Българско юридическо лице, придобива вземания съгласно договор за цесия от 2016 г. Срокът на договора е до 2021 г., но е сключено допълнително споразумение за удължаване на срока до 2026 г. Номиналната стойност на вземането е 357958,00 лева, а цената, която цесионерът е платил на цедента, е 9900 лв. Фирмата цесионер и фирмата длъжник са свързани лица. Фирмата цесионер счетоводно е отразила покупката на придобитите вземания в размер на 9900 лв., като Други дългосрочни финансови активи, номиналната стойност не e отчетена в оборотната ведомост на цесионера. Във финансовите отчети на цесионера тези 9900 лв. са посочени като дългосрочни инвестиции. Към момента длъжникът не е погасявал задълженията си. При така изложената ситуация, ако цесионерът не събере вземанията си до края на 2026 г. изобщо или ако събере само част от тях, как следва да се процедира - има ли вариант да се направи обезценка или трябва да отпишат вземанията? Ако се отпишат вземанията, това ще доведе ли до преобразуване на финансовия резултат в ГДД - със сумата с която цесионерът купува вземането, т.е. с 9900 лв.?
Отговор:
|
1/ Цесията е сделка с финансов характер, която е уредена в чл. 99 - 100 от Закона за задълженията и договорите. Спрямо цесията се прилагат чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, както и разпоредбите на НСС 32 „Финансови инструменти“ или МСС 39 „Финансови инструменти признаване и оценяване“.
2/ По отношение на факта, че фирмата цесионер и фирмата длъжник са свързани лица, то за да не възникнат съмнения, че със сделката се цели отклонение от данъчно облагане, цената на сделката по продажбата на вземането /цената на цесията/ следва да бъде пазарната цена към момента на извършване на сделката между цедента и цесионера. Това произтича от изискването на разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО, където е посочено, че пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, а именно сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методът за определяне на пазарната цена следва да е съобразен с разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Освен посочените в наредбата методи пазарна оценка на вземането може да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 65 от наредбата. Съгласно посочената норма за целите на определяне на пазарните цени по смисъла на тази наредба при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица. 3/ Със сключването на допълнителното споразумение за удължаване на срока на цесията до 2026 г. на практика се определя нов начален момент, от който започва да тече нов 5-годишен давностен срок, за събиране/ плащане на задължението, който изтича през 2026 г. 4/ Решението коя финансова операция ще се приложи след изтичане на давностния срок: обезценка или отписване на вземането, ако не бъде събрано изцяло или отчасти, се взема от фирмата цесионер. Посочените режими се различават в счетоводното им отразяване, но не и спрямо данъчното им третиране. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, където двата режима се третират данъчно еднакво, т.е. „разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО.“ 5/ От описаното във Вашия въпрос разбирам, че от посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗКПО условия се очаква да настъпи неизпълнение поради изтичане на 5-годишния давностен срок. Както беше посочено вече, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, разходите от последващи оценки на активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това означава, че с размера на отчетения разход от обезценка следва да се увеличи счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат. Формираната данъчна временна разлика намира своето обратно проявление, т.е. сумата на обезценката се признава за данъчни цели на основание чл. 35, ал. 1 от ЗКПО в следващ отчетен период, когато съответната инвестиция (актив) се отпише за счетоводни цели. В случай че са били налице предпоставки за възникване на данъчна временна разлика в предходен отчетен период, но такава не е възникнала поради допускане на счетоводна грешка по смисъла на СС № 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, за данъчни цели намира приложение чл. 75, ал. 5 от ЗКПО, където е предвидено, че данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред в ЗКПО. 6/ Приходът от отписване на задължението не подлежи на коригиране в ГДД по силата на чл. 46 ал. (2) от ЗКПО. 7/ За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че приход/ разход е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува финансовия резултат за текущата или следващите години – чл. 25 от ЗКПО. 8/ В случай че във връзка с тях е отразено вземане, което се оценява по реда на съответния приложим счетоводен стандарт – СС 32 „Финансови инструменти“ или МСС 39 „Финансови инструменти признаване и оценяване“ следва да се има предвид данъчното третиране на приходи и разходи от последващи оценки на вземания по общия ред на ЗКПО.
С уважение:
  |
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия