Комплексна проверка по ЗМИП от дружество с допълнителна дейност доставка на горива

Както правилно е отбелязано в запитването, задължените субекти по ЗМИП са изчерпателно изброени в нормата на чл. 4. Действително в т. 20 от разпоредбата са посочени и търговците на оръжие, петрол и петролни продукти. Също така изрично в ал. 1 на чл. 4 във връзка с чл. 3 от ЗМИП се казва, че мерките за превенция срещу изпирането на пари, първата от които е комплексната проверка, са задължителни за адресатите на закона.
 
На първо четене действително можем да заключим, че всички задължени по ЗМИП лица са длъжни да извършват комплексна проверка на своите клиенти.  
 
За да установим обаче в кои случаи се извършва комплексна проверка от задължените по ЗМИП лица, следва да имаме предвид и нормите на чл. 11 и  чл. 14 от ЗМИП.
 
Така съгласно чл. 11 от ЗМИП, адресатите на закона извършват комплексна проверка при установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции; извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
 
Съгласно чл. 14 от ЗМИП пък, адресатите на закона са длъжни да прилагат мерките за комплексна проверка  при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му.
 
Следователно в отговор на поставеният по-горе въпрос, търговеца на петрол в нашият случай, следва да извършва комплексна проверка при всички сделки, които попадат в хипотезата на чл. 11 от ЗМИП или в хипотезата на чл. 14 от ЗМИП независимо дали са направени при продажба на петролни продукти или във връзка с другите дейности, които извършва. 
 
Във връзка с правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата чл. 14 от ЗМИП на интернет страницата на ДАНС са публикувани и примерни критерии за съмнителни сделки, операции и клиенти.
 
Така според  публикацията  съмнителни операции или сделки са:
1. Доставка на петрол/ петролни продукти до несъществуващ данъчен склад.
2. Сделки с течни горива без придружителен административен документ (ПАД), опростения придружителен документ (ОПД), акцизен данъчен документ (АДД) или друг документ в потвърждение на заплатен, обезпечен или недължим акциз в нарушение на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и ППЗАДС.
3. Сделки с фирми предлагащи петролни продукти, като неакцизни химически вещества.
4. Сделки с фирми, чийто продукти не отговарят на представените спецификации.
5. Сделки с петрол и петролни продукти при които не се представят необходимите документи.
6. Превозване на акцизни стоки без ПАД.
7. Превозване на акцизни стоки с неистински или подправени документи ( фалшиви ПАД-ове).
8. Многократно превозване на акцизни стоки с един и същ ПАД.
9. Несъответствие в количеството акцизна стока, описана в ПАД и действително превозваното количество.
10. Несъответствие между вида на стоките, описани в придружителните административни документи и действително превозваните и получавани стоки.
11. Сделки, които нямат финансова логика: например водят до прекомерна финансова тежест за клиента или до загуба на финансов ресурс или потенциал особено при наличие на опции, позволяващи минимизиране на финансовата тежест или реализирането на печалби от управлението на наличния финансов ресурс;
12. Предложената сделка е при цена, която е необичайно висока или необичайно ниска в сравнение с обичайните пазарни цени, които се плащат при сделки в подобни условия;
13. Операции и сделки, при които се изисква задължените лица да извършват действия, противоречащи на техните предмет на дейност и принципи;
14. Извършване на разплащания в брой при сделки, за които в закона и практиката е прието да се плаща по банков път;
15. Сделки, които нямат достатъчно документално подкрепена законова обоснованост;
16. Сделка, при която единствения демонстриран интерес е бързото й приключване, без оглед на цената;
17. Операция или сделка, при която сумата за разплащане идва от офшорна зона, страна със строга банкова и данъчна тайна, рискови територии без адекватно законодателство и мерки срещу изпирането на пари;
18. Сключване на договор, обезпечен чрез гаранция от офшорна банка;
19. Операцията или сделката се реализира с физически, юридически лица, групи или организации, от списъка по чл. 5 от ЗМФТ;
 
Съмнителни клиенти:

1. Лица, включени в ограничителните списъци на ООН, ЕС и Службата на САЩ за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ – OFAC, например Резолюции № 1267, № 1373 на Съвета за сигурност на ООН и последващи резолюции; Всички санкции на ЕС, публикувани на: http://eeas.europa.eu/cfsp/sanctions/index_en.htm; ООН - Съвет за сигурност - http://www.un.org/Docs/sc/;Службата на САЩ за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ - OFAC: http://www.treasury.gov/offices/enforcement/ofac/;
2. Лица, включени в списъка по чл. 5 от ЗМФТ; 3.
 
Клиентът: Е свързан с високорискова трета държава или с държава, за която· има негативна информация относно практиките по превенция изпирането на пари, финансирането на тероризма, измамите, корупцията и др. финансови престъпления; Отказва да предостави исканата от него информация, документи или предоставя такива с невярно или съмнително съдържание; Търси анонимност в деловите взаимоотношения или изисква ограничен кръг от служители да имат достъп до данните и ползваните от него сметки/ продукти/ услуги; Има необичайно поведение или показва признаци, че в действията си е повлиян от трети лица; Е лице със съмнителна репутация в публичното пространство или е налице съществена негативна информация от източник, който може да се приеме за достоверен; Проявява видим интерес към системите за контрол и мониторинг на сигурността, както и за мерките по превенция изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и демонстрира завидни познания в тази сфера (когато същите изглеждат нелогични с оглед занятието/ дейността му); Води кореспонденцията си във връзка с деловите отношения по начин, който поражда съмнения за неговата коректност или за участието на трети лица, които взимат крайните решения; Отказва и/или отклонява искане да предостави информацията, която е необходима за актуализация на клиентските му/ ѝ данни; Използва пощенска кутия, специален адрес на доставка или друг адрес, вместо адресната си регистрация без основателни причини; Е съпровождан, наблюдаван и/или извършва операции в присъствието на трети лица, което дава основание да се предполага упражняване на натиск или заплаха; Опитва да се сближи със служители на (името на задълженото лице), като предлага пари, подаръци или услуги;  Не може да предостави ясна и логична информация относно произхода на средствата.
 
Представляващият (пълномощник или законен представител): 
1. Предоставя документи за представителните му права, които пораждат съмнения за истинността или обхвата;
2. Предоставя уклончива или невярна информация или показва, че видимо не е запознат със занятието или дейността на лицето, което представлява;
3. Поражда съмнения, че може да е крайният собственик на средствата или ползвател;
4. Поражда съмнения, че не действа в интерес на лицето, което представлява.
5. Предлага да бъдат съставени неверни документи при извършване на операцията и/или сключване на сделката;
6. Предлага операциите и/или сделките да бъдат официално оформени по начин, различен от действителните отношения между страните;
7. Прави опит операцията или сделката да бъде извършена в нарушение или заобикаляне на закона;
 

С уважение:

 

Нормативна рамка

Регламент (ЕО) 1781/2006

Регламент (ЕС) 2015/847

ЗМИП