Право на данъчен кредит при дарение на стоки за училище

Съгласно чл. 2 т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В този смисъл безвъзмездната доставка на стока е извън обхвата на закона и не подлежи на облагане. Въпреки това, в някои случаи безвъзмездни доставки са приравнени на възмездни за целите на ЗДДС и за тях се дължи данък. Съгласно чл. 6 ал. 3 т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Видно от разпоредбата, приравнено на възмездна доставка е само дарението на стоки, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. От друга страна, съгласно чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Цитираните разпоредби в своята съвкупност често създават объркване и колебания по прилагането им, тъй като на пръв поглед изглеждат взаимно изключващи се.

Основен критерий за определяне на приложимия данъчен режим по ЗДДС при дарение на стоки е намерението на дарителя относно бъдещото им предназначение към момента, в който стоките се придобиват и се упражнява правото на данъчен кредит при придобиването им. Когато данъчно задълженото лице придобива стоките с ясното намерение и цел те да бъдат дарени, за доставката по придобиването им не е налице право на данъчен кредит поради ограничението в чл. 70 ал. 1 т. 2 от закона. В тези случаи специалната разпоредба на чл. 6 ал. 3 не е в сила, за целите на ЗДДС дарението е безвъзмездна доставка, за която се прилага общият ред на чл. 2 т. 1, и данък не се начислява.
 

Ако предметът на дарението се придобива с намерението да бъде използван в рамките на независимата икономическа дейност на лицето и за целите на извършваните от него облагаеми доставки, ограничението в чл. 70 ал. 1 т. 2 не е налице и, ако не са налице и други ограничения по чл. 70, придобиващият има право на пълен данъчен кредит за доставката. Когато в последствие предвиденото предназначение на стоката се промени, а именно тя стане предмет на дарение, в сила е спецалната разпоредба на чл. 6 ал. 3, доставката за целите на ЗДДС е приравнена на възмездна и за нея се дължи данък. Данъчната основа на основание чл. 27 ал. 1 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса. Данъкът се начислява с протокол по чл. 117 в 15-дневен срок от датата на отделянето или предоставянето на стоката. Протоколът се включва само в дневник продажби.
 

Обръщаме внимание, че прилагането на чл. 6 ал. 3 от ЗДДС и съответно начисляването на данък на това основание е императивно в случаите, когато при придобиване на стоката, предмет на дарение, е ползван данъчен кредит. Съгласно посочената разпоредба актът на приспадане на данъчен кредит автоматично приравнява последващата безвъзмездна доставка на възмездна и изключва третирането на дарението като последваща промяна на предназначението на стоката. В този смисъл е недопустима корекцията на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС при дарение на стоки, с изключение на случаите на безвъзмездна ВОД.