Пращане на ДДС при внос на стоки от трети страни

Съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Съгласно ал. 6 от същия член разпоредбата се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. Следователно в случая за фирмата е налице ВОП по чл. 13 ал. 6 от ЗДДС. Видно от цитираната правна норма, данъчният режим и разпоредбите, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС за ВОП по чл. 13 ал. 3 се прилагат и в случаите по чл. 13 ал. 6, като се отчитат съответните специфики.
 

В този особен случай на ВОП данъчното събитие възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната, съгласно чл. 63 ал. 2 от закона. Изискуемостта на данъка възниква по общото правило на чл. 63 ал. 3 от ЗДДС на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, той се начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Основание за начисляване на данъка е чл. 84 от ЗДДС.
 

Съгласно чл. 64 ал. 2 от ЗДДС данъчната основа при ВОП по чл. 13 ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират. Законът не предвижда специална разпоредба за определяне на данъчната основа при ВОП по чл. 13 ал. 6. Трайната практика на НАП, изразена многократно в техни становища е, че в този случай приложение следва да намери нормата на чл. 55 от ЗДДС и данъчната основа да се определи по реда, който би бил приложим при митнически режим „внос за крайно потребление”, учреден на българска митница. По наше мнение тази трактовка създава неравнопоставеност при определяне на данъчната основа в тези специфични случаи на ВОП, основана на разликите в законодателствата на отделните държави членки. На практика една и съща доставка на стока поставена под един и същ митнически режим може да попадне в хипотезата на чл. 13 ал. 3 или в тази на ал. 6 единствено в зависимост от законодателството на държавата членка, в която митническият режим е учреден, което би довело до различни правила за определяне на данъчната основа.
 

Във връзка с разпоредбата на чл. 117 ал. 2 т. 9 от ЗДДС и чл. 81 ал. 3 т. 1 от ППЗДДС често възниква и практическият въпрос какъв идентификационен номер на доставчик за целите на ДДС следва да бъде вписан в протокола и дали изобщо следва да бъде вписван такъв, тъй като вносителят, който е и получател по ВОП, не е регистриран за целите на ДДС в държавата членка на вноса. С цел улеснение на данъчно задължените лица, смятаме, че в случаите на ВОП свързан с внос от държави членки, чието законодателство предвижда деклариране на ВОД във ВИЕС-системата под специфичния номер на митническия и данъчен представител на вносителя, е допустимо в протокола да се запише този номер, въпреки че представителят не е прехвърлител на стоката, предмет на ВОП.
 

Съгласно чл. 9 ал. 6 от ППЗДДС за удостоверяване на наличие на обстоятелства за ВОП в случаите по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.