Праг за специфичен режим на регистрация в ЕС при продажби през електронен магазин

Както е добре известно, по силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
 
При това положение, когато българско регистрирано лице оказва услуга по електронен път в полза на ДНЗЛ, установено в някоя държава членка, облагането на услугите трябва да протича съгласно изискванията на тяхното данъчно законодателство и ще се наложи регистрация на българският доставчик във всички тях. Именно за да не се стига до подобно утежнение, е създаден и режимът за съкратено обслужване „на едно гише”, наречен режим в Съюза.

Въпреки това, за определени категории данъкоплатци и този режим създава немалки административни затруднения и препятства техния бизнес.

Поради тази причина в ЗДДС за 2019 г. са предвидени промени, чиято основна цел е да улеснят още повече ДЗЛ, продаващи услуги по електронен път на ДНЗЛ от други държави членки да спазват задълженията си деклариране и заплащане на ДДС.
 
Така в чл 21 от ЗДДС са предвидени нови ал. 8, ал. 9 и ал. 10. Така новата ал. 8 казва при какви условия може да се изключи приложението на ал. 6. Тоест мястото на изпълнение няма да е по местоположение на ДНЗЛ, а където е установен доставчикът. Условията са следните:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;

2. услугите се представят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка по т. 1;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчика по т. 1. Равностойността в национална валута се определя по обменният курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

 
Следователно, при наличието на изброените условия услугите, оказани по електронен път, ще са в мястото на установяване на доставчика или там, където е постоянният му адрес или обичайното пребиваване. Или за местоизпълнението им ще се прилага нормата на чл 21 ал 1 от ЗДДС, а не тази на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. При което за българските доставчици на посочените услуги мястото на изпълнение ще е на наша територия, а не в държавите членки на клиентите им.  От което пък следва, че доставчиците няма да са длъжни да се регистрират за целите на ДДС във всички тези други държави членки. Ще отпадне и необходимостта да прилагат специалния режим на Съюза. В резултат облагането на електронните услуги ще се извършва по общите правила на нашият ЗДДС. 
 
Или в заключение можем да обобщим, че така със закона се въвежда праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са ДНЗЛ, до който праг въпросните услуги остават облагаеми в държавата членка по установяване на доставчика.
 
Тоест можем да отговорим утвърдително на поставените въпроси доставката на електронните услуги с място на изпълнение на територията на България ли са и следва ли дружеството да начислява ДДС при тези доставки.
 
Според мен прагът от 10 000 евро трябва да се отнася за Съюза като цяло, а не за отделна държава членка. Все пак в чл. 21, ал. 8, т. 3 се говори за общата стойност без ДДС на доставките , а не за отделна доставка в определена държава членка.

Регистрация по ЗДДС за физическо лице, извършващо консултантски услуги през платформа