Последваща оценка на земя и сграда при напускане на съдружник

В чл. 125 от Търговския закон (ТЗ) е уредено прекратяване на участието на съдружник в дружество. Съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най - малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 от ТЗ). Дружествения дял на съдружник се изчислява от стойността на чистото имущество на дружеството, което се състои от активите (правата), намалени със задълженията (пасивите).

Предприятията, прилагащи НСС, нямат алтернатива за последваща оценка на дълготрайните си материални активи. Единственият допустим подход съгласно точка 7.1. от СС 16 – Дълготрайни материални активи е след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен материален актив да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

Допустимият алтернативен подход за последваща оценка след първоначално признаване на дълготрайни материални активи е премахнат от СС 16 от началото на 2008 г.

Моделът на преоценената стойност е допустим само за предприятията прилагащи Международните стандарти за финансово отчитане. Съгласно Международен счетоводен стандарт 16 Имоти, машини и съоръжения, при избор на модела на преоценената стойност като счетоводна политика, след първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.

Оценка по справедлива стойност в НСС е допустима само за инвестиционните имоти на предприятия. Определението за инвестиционен имот в СС 40 – Отчитане на инвестиционни имоти е, че това е имот  (земя или сграда, или част от сграда, или и двете), държан по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за: използване при производството на продукция или оказването на услуги; доставката на материали, стоки или услуги; за административни цели; от персонала - независимо дали персоналът плаща наем по пазарни цени; продажба в рамките на икономическата дейност на предприятието. Съгласно точка 8.11. от СС 40, когато ползван от собственика имот се класифицира като инвестиционен имот, който ще бъде отчитан по справедлива стойност, предприятието прилага СС 16, до датата на промяната в използването. Ако възникне разлика към тази дата между балансовата стойност на имота съгласно СС 16 и неговата справедлива стойност, тя се призната като текущ приход или разход.
 

С уважение:
 

Нормативна рамка: