Попълване на ГДД за ФЛ с доходи от акции и дивиденти
Христо Досев
Въпрос:
Физическо лице реализира доходи от чужбина за 2018. Годишна данъчна декларация не е подадена в срок, за което ще си плати съответната глоба. Моля за кометар, дали правилно разбирам разпоредбите. Единият вид доход е от търговия с акции на фондовата борса, което според мен попада в чл. 13, ал. 1, т. 3, което означава, че не подлежи на облагане, респективно на деклариране. За да докаже обаче това обстоятелство, следва ли да се изиска някакъв документ от брокера, които се разпорежда с акциите в САЩ, или договор за предоставяне на съответната услуга е достатъчен? Другите доходи са от получени дивиденти, за тези, които са от дружества в САЩ, има удържан данък, съответно лицето разполага със IRS Form 1042S, в които са описани доходът и удържаният данък. Тези доходи ги описвам за всяко дружество поотделно в приложение 8, част IV, като за дивиденти, за които не е удържан данък при източника си начислявам 5% данък; за тези, за които е удържан,, описвам данъка в колона 9 и в случай че е по-малко от 5%, доначислявам. Доходите от лихви по банкови депозити декларирам също в Приложение 8, част IV. В част I декларирам всички акции, собственост на лицето към. 31.12.2018.
Физическо лице реализира доходи от чужбина за 2018. Годишна данъчна декларация не е подадена в срок, за което ще си плати съответната глоба. Моля за кометар, дали правилно разбирам разпоредбите. Единият вид доход е от търговия с акции на фондовата борса, което според мен попада в чл. 13, ал. 1, т. 3, което означава, че не подлежи на облагане, респективно на деклариране. За да докаже обаче това обстоятелство, следва ли да се изиска някакъв документ от брокера, които се разпорежда с акциите в САЩ, или договор за предоставяне на съответната услуга е достатъчен? Другите доходи са от получени дивиденти, за тези, които са от дружества в САЩ, има удържан данък, съответно лицето разполага със IRS Form 1042S, в които са описани доходът и удържаният данък. Тези доходи ги описвам за всяко дружество поотделно в приложение 8, част IV, като за дивиденти, за които не е удържан данък при източника си начислявам 5% данък; за тези, за които е удържан,, описвам данъка в колона 9 и в случай че е по-малко от 5%, доначислявам. Доходите от лихви по банкови депозити декларирам също в Приложение 8, част IV. В част I декларирам всички акции, собственост на лицето към. 31.12.2018.
Отговор:
|
Нашият коментар по отношение облагането и декларирането на реализирани доходи от търговия с акции на фондовата борса ще бъде обвързан с коректното разбиране на цитираната от Вас норма на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. В действителност по силата на материалния данъчен закон, при облагане доходите на физически лица като необлагаеми се считат доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби. Тоест ЗДДФЛ не реферира пряко към фондови борси, а към следните 4 типа сделки:
А). Сделки с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; Б). Сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; В). Сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип; или Г). Сделките, сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Без да навлизаме в подробности по отношение на сделките, посочени в букви Б), В) или Г) по-горе, видно от тяхната дефиниция е, че същите следва да са осъществени или по реда на българското законодателство (напр. ЗППЦК), или са осъществени по териториален принцип в Р. България, страна членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. Във Вашето запитване не споменавате приложимото законодателство или териториалното местоположение на фондовата борса, но загатвайки, че брокера, чрез който търгувате е от САЩ, допускаме, че съответната фондова борса е териториално разположена именно в САЩ. Ако нашето допускане е вярно, то съвсем очевидно е, че вие със сигурност не попадате в хипотезите на § 1, т. 11, букви Б), В) и Г) от ДР на ЗДДФЛ, поради което осъществените от Вас сделки не се считат за разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За да може да изследваме всички допустими хипотези, ще се опитаме да обясним и сделките, осъществени по смисъла на §1, т. 11, буква А) от ДР на ЗДДФЛ, а именно тези, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Понятието регулиран пазар по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти може да се разглежда като: - Регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му; или - Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС. Първата хипотеза изисква спазването на Закона за пазарите на финансови инструменти, което автоматично изключва фондовите борси, установени в САЩ. Втората хипотеза изисква този регулиран пазар да е регулиран по силата на Директива 2014/65/ЕС[1]. Предвид факта, че разпоредбата на цитираната директива има правно значение единствено за Европейското икономическо пространство (ЕИП), и същата се прилага към инвестиционни посредници, пазарни оператори, доставчици на услуги за докладване на данни и дружества от трети държави, предоставящи инвестиционни услуги или извършващи инвестиционни дейности чрез установяването на клон в Съюза, то тогава същата не би била приложима спрямо фондови борси, териториално разположени в трети страни, каквато в случая е САЩ. На базата на всичко казано по горе може да обобщим, че за да се счита, че дадено физическо лице е придобило доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, които на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ се считат за необлагаем доход, то следва физическото лице да е осъществило такава сделка, която да попада в поне една от хипотезите на § 1, т. 11 букви А), Б), В) или Г) от ДР на ЗДДФЛ. Всички тези четири типа сделки, някои от които реферират към Закона за пазарите на финансови инструменти, а други към Директива 2014/65/ЕС, изискват териториалното разположение на съответната фондова борса да бъде в страната (Р. България) или в друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Доколкото придобитите от физическото лице доходи от търговия с акции на фондова борса, разположена на територията на САЩ, не покрива нито една от четирите типа сделки по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ, можем обосновано да заключим, че така полученият доход не представлява такъв от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби, поради което същият не може да се счита за необлагаем доход и по аргумент на противното следва да се счита за облагаем доход на съответното местно физическо лице. Облагаемият доход на едно физическо лице от сделки с финансови активи съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се определя като „сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка”. А реализираните печалби/загуби за всяка сделка се определят като разлика между продажната цена на съответния актив, се намали с цената на придобиването му. За определяне на размера годишната данъчна основа и дължимия данък от сделки с финансови активи (акции) на фондова борса в САЩ вие следва да попълните Приложение № 5 доходи от прехвърляне на права или имущество (Образец 2051), таблица 2. В приложение № 8 (Образец 2081) притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; данък подлежащ на приспадане по реда на чл. 78 от ЗДДФЛ; дължим данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13 от ЗДДФЛ от източници в чужбина следва да попълните: - В част I – данни за притежаваните от лицето акции в чужбина – там както сте споменали се описват всички акции в чужбина, които притежава лицето към 31.12.2018 година – основание за това деклариране е разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Следва да имате предвид, че самото притежание на акции в чужбина е самостоятелно основание за подаване на ГДД и същата следва да се подаде с данни за такива акции, дори и лицето да няма реализирани облагаеми доходи през съответната година. - В част IV следва да декларирате в първата част от таблицата доходите от дивиденти, които подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, като в колона 6 посочите брутния размер на изплатения дивидент, определен в лева[2], в колона 9 – размера на платения данък в САЩ съгласно посоченото във форма 1042S, в колона 10 – размера на допустимия данъчен кредит (5 на сто от брутната сума на получения дивидент) и в зависимост от размера на платения данък в САЩ следва да попълните данните в колони 11 и 12. Размерът на признатия данъчен кредит се ограничава до размера на данъкът, който би се платил в България за същия доход, а в колона 12 се попълва сума на данъка, който трябва да се внесе в България, когато платеният данък в САЩ е по-нисък от дължимия в България. - В част IV следва да декларирате в третата част от таблицата реализираните доходи от лихви, които подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, като реда на попълване е аналогичен на този за доходите от дивиденти, като единствената разлика е в размера на дължимия данък, който в случая е 8 на сто от брутната сума на получените лихви. Към самата декларация следва да приложите и формуляра 1042S, тъй като чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ изисква към ГДД да се приложат доказателства за внесените в чужбина данъци, когато се прилага метода на данъчния кредит за избягване на двойното данъчно облагане. В допълнение на всичко казано дотук ви обръщаме внимание, че съгласно разпоредбите на чл. 13 на Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа местните физически лица следва да отчитат чрез статистически форми пред БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината, следваща отчетната година вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица по финансови кредити, вземанията си по сметки, открити в чужбина (т.е.налични суми по банкови сметки в чужбина), както и инвестициите си в ценни книжа, които са извършени без посредничеството на местно лице – инвестиционен посредник. Това задължение е налице, когато: - сумата на всички вземания по финансови кредити, сметки в чужбина и инвестиции в ценни книжа, които са извършени без посредничеството на местно лице – инвестиционен посредник, е равна на или надвишава 50 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута към края на отчетната година; и/или - сумата на всички задължения по финансови кредити е равна на или надвишава 50 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута към края на отчетната година. Статистическата форма, която се подава по този ред е СПБ-8 Годишен отчет за вземанията и задълженията на местни физически лица от/към чуждестранни лица. Същата може да се намери на интернет сайта на БНБ на следния адрес: http://bnb.bg/Statistics/StReportingForms/StRFNaturalPersons/index.htm _______________________________________________ [1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32014L0065
[2] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ получените доходи в чуждестранна валута се преизчислявата в български лева по курса на БНБ към датата на придобиването им.
С уважение:
Христо Досев, д.е.с.
![]() |
Още за ЗДДФЛ:
Нормативна рамка
ЗДДФЛ Наредба 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
10Март2023
Деклариране на доходи, платени към ФЛ от Европа
от проф. д-р Любка Ценова
на 10 Март 2023
21Февр2023
Данъчно облагане и осигуряване при свободна професия - фризьор
от проф. д-р Любка Ценова
на 21 Февр 2023
03Февр2023
Дължимост на окончателен данък при наемане на апартамент от румънец
от Христо Досев
на 03 Февр 2023
03Февр2023
Облагаемост на плащания за битови разходи на назначени лица от Индия
от проф. д-р Любка Ценова
на 03 Февр 2023
19Дек2022
Третиране на разходи за полети, нощувки и храна на наети лица от Израел
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Дек 2022
11Ноем2022
Продажба на стока от ФЛ към друго ФЛ от трета страна
от проф. д-р Любка Ценова
на 11 Ноем 2022
