Ползване на данъчен кредит за фактура за нощувка при липсваща заповед за командировка

Съгласно чл. 33 ал.1 от ЗКПО признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. Разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. Разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
 
Обърнете внимание на т.1 – изисква се управителят да е нает по трудово или извънтрудово правоотношение, за да се признае разхода за престой /нощувка/.
 
Член 70 ал.3 т.7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите лица. Освен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС с данък, посочен на отделен ред, следва разходите да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната.

Нормативна рамка: