Плащане на данъци за автомобил за 5 години назад

По силата на чл.168 от ДОПК публичното вземане (каквото е и вземането за местни данъци, предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК) се погасява:

1. Когато е платено; 

2. Чрез прихващане; 

3. По давност; 

4. При опрощаване; 

5. При смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 

6. След разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. 

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват c изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. 

C изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвано да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - т.нар. абсолютна давност (чл.171, ал.2 от ДОПК). 

C изтичането на давностните срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава дължимо и може както да бъде платено доброволно (чл.174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл.128, ал.1 от ДОПК; чл.170, ал.3 от ДОПК). 

Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното но давност задължение. Съгласно чл.120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Поради това органите по приходите /в случая общинската администрация/ следва да прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника. Затова лицето има правото да поиска да се позове на изтеклата давност и да потърси отговор от общинската администрация на какво основание е сумиран данъкът за 2011 година с предходните години и, ако няма основание за подобно сумиране, за прекъсване или спиране на давността, да поиска отписване, когато вземанията са погасени по давност съгласно чл.173 от ДОПК .

 

Нормативна рамка:

- ДОПК

Вижте ДОПК тук >>>

- ЗЗД