Отразяване на китайска фактура в дневник покупки и начисляване на ДДС

Относно първия въпрос:
 
Вътреобщностно придобиване съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
 
Видно от текста на разпоредбата, за да е налице ВОП за дадена доставка на стока, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
 
Издаването на протоколи за целите на ЗДДС е регламентирано в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 1 от същата разпоредба в случаите по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ЗДДС регистрираното по закона лице - получател по доставката - задължително издава протокол.
 
В случая българското дружество не извършва вътребщностно придобиване на стоки по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, поради което за него не възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от закона.
 
Фактурата, получена от китайския доставчик, не следва да се включва в дневника за покупки, тъй като не е данъчен документ по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протокола, издадени по реда на ЗДДС.
 
Относно втория въпрос:
 
По отношение на последващата доставка на стоките, които дружеството извършва към клиент от Украйна, приложение ще намери разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Предвид тази разпоредба продажбите са с място на изпълнение извън територията на България. За тях не се дължи данък съгласно българското данъчно законодателство.
 
Във фактурата, която ще издаде дружеството като основание за неначисляване на ДДС, следва да се впише разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и тя трябва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби - „Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условия на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
 
Относно третия въпрос:
 
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. както и изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.
 
В разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона е посочено, че за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
 
Поради това в конкретния случай за получената данъчна консултация по повод сделката дружеството ще има право на приспадане на данъчен кредит.