Отписване на вземания от клиенти като несъбираеми

Съгласно параграф 5.3. от Счетоводен стандарт № 18 – Приходи, когато възникне неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода от продажбата, несъбираемата сума се признава за разход, а не като корекция на сумата на първоначално признатия приход.
 
Сходно на това е записано и в параграф 22 от Международен счетоводен стандарт 18 Приходи: когато възникне несигурност относно събирането на сума, вече включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.
 
При установяване на обективни обстоятелства, че дадено вземане от клиент няма да бъде получено, следва да се признае разход. Вземанията от клиенти са част от текущите активи на предприятието и не бива да се допуска надценяване на активите. Когато може разумно да се заключи, че едно вземане от клиент няма да бъде получено, то следва да се отпише от активите на предприятието без значение от изминалия период от възникването му. Изминалият период от възникването на вземането има отношение към прилагането на чл. 37, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно признаването на разходи от отписвания на вземания за данъчни цели.
 
Счетоводните записвания при отписване на вземане от клиент, което не е обезценявано, са следните:
Дебит с/ка Други разходи
Кредит с/ка Клиенти
 
За отразяване на разхода в текущия финансов резултат на предприятието:
Дебит с/ка Печалби и загуби от текущата година
Кредит с/ка Други разходи
 
Счетоводните записвания при отписване на вземане от клиент, което е обезценявано, са следните:
Дебит с/ка Други разходи
Дебит с/ка Коректив за обезценка на вземания – със сумата на направената обезценка в минал момент
Кредит с/ка Клиенти
 
Възниква въпросът дали трябва да се преобразува счетоводният финансов резултат за целите на данъчното облагане в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната година.
 
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
 
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания.

С уважение:
 

- Други разходи

- Клиенти

- Печалби и загуби от текущата година

- Коректив за обезценка на вземания