Отписване на дължими суми в размер на стотинки
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Клиент дължи 3086,79 лв, но е превел 3086,00 лв, т.е. 0,79 лв. по-малко. Разликата от 0,79 лв. няма да бъде търсена и ще бъде отнесена в разход за предприятието-доставчик. Въпросите са:
1. Коректно ли е тези 0,79 лв. да бъдат отписвани (в случая в разход) още при осчетоводяването на постъплението от 3086.00 лв. или следва да се изчакат 35 години, изисквани от чл. 37 ЗКПО?
2. Следва ли с тези 0.79 лв., отчетени като разход, да се преобразува (в увеличение) счетоводният финансов резултат или са данъчно признат разход?
3. Ако разходът не е признат за данъчни цели и следва да се прави преобразуване, възникващата данъчна разлика постоянна или временна е?
4. Ако клиентът също отпише (в приход) тези 0,79 лв. платени по-малко, този приход признат ли е за данъчни цели или следва с него да се преобразува (в намаление) счетоводният финансов резултат?
5. Ако впоследствие клиентът допреведе тези 0,79 лв. и предприятието-доставчик ги отчете като приход, този приход признат ли е за данъчни цели или следва с него да се преобразува (в намаление) счетоводният финансов резултат?
Моля за обобщение на данъчното третиране по ЗКПО на подобни отписани суми от порядъка на стотинки, дължащи се на минимални разлики между дължимата и преведената сума (и в двата случая, т.е. когато е преведено повече и когато е преведено по-малко от дължимото), т.е. когато е ясно, че вземанетозадължението е погасено, но поради закръгления или по друга причина разликата между преведената сума и дължимата сума е минимална (от порядъка на стотинки до левче-два) и изглежда неуместно да се отправя искане до съответния партньор да допреведе такава дребна сума (когато предприятието е доставчик) или пък да се прави превод за такава дребна сума (когато предприятието е клиент и е превело стотинки по-малко от дължимото). И въобще коректно ли е такива суми да бъдат отписвани текущо или следва да се изчака изтичането на 35 години, предвидени в ЗКПО.
Клиент дължи 3086,79 лв, но е превел 3086,00 лв, т.е. 0,79 лв. по-малко. Разликата от 0,79 лв. няма да бъде търсена и ще бъде отнесена в разход за предприятието-доставчик. Въпросите са:
1. Коректно ли е тези 0,79 лв. да бъдат отписвани (в случая в разход) още при осчетоводяването на постъплението от 3086.00 лв. или следва да се изчакат 35 години, изисквани от чл. 37 ЗКПО?
2. Следва ли с тези 0.79 лв., отчетени като разход, да се преобразува (в увеличение) счетоводният финансов резултат или са данъчно признат разход?
3. Ако разходът не е признат за данъчни цели и следва да се прави преобразуване, възникващата данъчна разлика постоянна или временна е?
4. Ако клиентът също отпише (в приход) тези 0,79 лв. платени по-малко, този приход признат ли е за данъчни цели или следва с него да се преобразува (в намаление) счетоводният финансов резултат?
5. Ако впоследствие клиентът допреведе тези 0,79 лв. и предприятието-доставчик ги отчете като приход, този приход признат ли е за данъчни цели или следва с него да се преобразува (в намаление) счетоводният финансов резултат?
Моля за обобщение на данъчното третиране по ЗКПО на подобни отписани суми от порядъка на стотинки, дължащи се на минимални разлики между дължимата и преведената сума (и в двата случая, т.е. когато е преведено повече и когато е преведено по-малко от дължимото), т.е. когато е ясно, че вземанетозадължението е погасено, но поради закръгления или по друга причина разликата между преведената сума и дължимата сума е минимална (от порядъка на стотинки до левче-два) и изглежда неуместно да се отправя искане до съответния партньор да допреведе такава дребна сума (когато предприятието е доставчик) или пък да се прави превод за такава дребна сума (когато предприятието е клиент и е превело стотинки по-малко от дължимото). И въобще коректно ли е такива суми да бъдат отписвани текущо или следва да се изчака изтичането на 35 години, предвидени в ЗКПО.
Отговор:
|
Условията за преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, залегнали в ЗКПО, не са поставени в зависимост от размера на сумите, за които се отнасят и в този смисъл едни и същи разпоредби се прилагат както за съществени по размер суми, така и за стотинки. В случая приложими са разпоредбите за данъчно признаване на разходите от отписани вземания по чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, както и режимът за данъчно третиране на задължения по чл 46 от ЗКПО.
Приходите от отписване на задължения не са обект на данъчна регулация, освен в случаите, когато за отписаното задължение е приложен в предходна година режимът на чл 46 от ЗКПО, т.е. счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата на задължението. В тези случаи при отчитане на приход от отписване на задължението той е данъчно непризнат на основание чл. 46, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗКПО до размера на увеличението през съответната предходна година. Счетоводните разходи, възникнали от отписване на вземания, са данъчно признати в годината на тяхното отчитане само при условие, че в същата или в предходна година е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от закона. Регулацията на счетоводните разходи от отписване на вземания на това основание формира данъчна временна разлика. От друга страна, ако не са налице достатъчно доказателства, че отписваното вземане е несъбираемо, при последващ данъчен контрол счетоводният разход би могъл да бъде преценен като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство и непризнат на основание чл. 77 от ЗКПО. В резюме, при описаните ситуации, ако се спазват стриктно разпоредбите на ЗКПО, за отписаните вземания и задължения би възникнало следното данъчно третиране: - приходът от отписване на задължения се признава в годината на отчитането му, без допълнителни формалности; - ако не бъдат своевременно отписани, задълженията следва да бъдат регулирани по реда на чл 46 от ЗКПО в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата, посочени в разпоредбата; - вземанията могат да бъдат отписани като несъбираеми, като е малко вероятно да бъдат преценени като разход, извършен в нарушение на счетоводното законодателство и разходът следва да се регулира по реда на чл. 34 от ЗКПО. В този случай възниква данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от ЗКПО. Ако междувременно вземането бъде платено или погасено по друг начин, счетоводният приход е данъчно признат в годината на отчитането му, като данъчната временна разлика, възникнала от отписването, се признава по общия ред на чл. 37. Що се отнася до счетоводната страна на въпроса, щом е известно че сумите няма да бъдат платени или погасени, вземанията и/или задълженията следва да бъдат отписани в годината, в която това е станало известно. Ако размерът на разхода от отписването на такива вземания като обща сума не е голям, считаме че дори и да не се извърши данъчната регулация по чл. 34 от ЗКПО, последиците от неспазването на закона не биха били сериозни, предвид нищожния данъчен ефект на нарушението.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за отписване на задължения:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
28Февр2023
Придобиване на апартамети от собственик и управител на фирмата, която ги притежава
от Христо Досев
на 28 Февр 2023
02Март2023
Упражняване на право на приспадане на загуба през първата година след реализирането ѝ
от проф. д-р Любка Ценова
на 02 Март 2023
13Февр2023
Счетоводно отчитане на временна финансова помощ от собственик при закриване на дружество
от Елена Илиева
на 13 Февр 2023
10Февр2023
Приспадане на данъчна загуба при вливане на една кооперация в друга
от Трендафил Василев
на 10 Февр 2023

