Отписване на дължими суми в размер на стотинки

Условията за преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, залегнали в ЗКПО, не са поставени в зависимост от размера на сумите, за които се отнасят и в този смисъл едни и същи разпоредби се прилагат както за съществени по размер суми, така и за стотинки. В случая приложими са разпоредбите за данъчно признаване на разходите от отписани вземания по чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, както и режимът за данъчно третиране на задължения по чл 46 от ЗКПО.
 
Приходите от отписване на задължения не са обект на данъчна регулация, освен в случаите, когато за отписаното задължение е приложен в предходна година режимът на чл 46 от ЗКПО, т.е. счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата на задължението. В тези случаи при отчитане на приход от отписване на задължението той е данъчно непризнат на основание чл. 46, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗКПО до размера на увеличението през съответната предходна година.
 
Счетоводните разходи, възникнали от отписване на вземания, са данъчно признати в годината на тяхното отчитане само при условие, че в същата или в предходна година е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от закона. Регулацията на счетоводните разходи от отписване на вземания на това основание формира данъчна временна разлика. От друга страна, ако не са налице достатъчно доказателства, че отписваното вземане е несъбираемо, при последващ данъчен контрол счетоводният разход би могъл да бъде преценен като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство и непризнат на основание чл. 77 от ЗКПО.
 
В резюме, при описаните ситуации, ако се спазват стриктно разпоредбите на ЗКПО, за отписаните вземания и задължения би възникнало следното данъчно третиране:
- приходът от отписване на задължения се признава в годината на отчитането му, без допълнителни формалности;
- ако не бъдат своевременно отписани, задълженията следва да бъдат регулирани по реда на чл 46 от ЗКПО в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата, посочени в разпоредбата;
- вземанията могат да бъдат отписани като несъбираеми, като е малко вероятно да бъдат преценени като разход, извършен в нарушение на счетоводното законодателство и разходът следва да се регулира по реда на чл. 34 от ЗКПО. В този случай възниква данъчна временна разлика, която се обръща при условията на чл. 37 от ЗКПО. Ако междувременно вземането бъде платено или погасено по друг начин, счетоводният приход е данъчно признат в годината на отчитането му, като данъчната временна разлика, възникнала от отписването, се признава по общия ред на чл. 37.
 
Що се отнася до счетоводната страна на въпроса, щом е известно че сумите няма да бъдат платени или погасени, вземанията и/или задълженията следва да бъдат отписани в годината, в която това е станало известно. Ако размерът на разхода от отписването на такива вземания като обща сума не е голям, считаме че дори и да не се извърши данъчната регулация по чл. 34 от ЗКПО, последиците от неспазването на закона не биха били сериозни, предвид нищожния данъчен ефект на нарушението.

С уважение:

Още за отписване на задължения:

Нормативна рамка

ЗКПО