Отчитане на разлика между комисионна и цена на билет за превоз

В случая са налице две отделни и независими доставки. Първата представлява доставка на услуга - пътнически транспорт, по която доставчик се явява превозвачът, а получател – всяко отделно пътуващо лице, което е закупило ваучер. Втората доставка е на посредническа услуга, по която доставчик се явява агентът, а получател – превозвачът. Двете доставки имат отделни и независими данъчни основи, които следва да се документират и декларират за целите на ЗДДС отделно една от друга. Фактът, че плащането по едната доставка се извършва чрез прихващане на дължими суми по другата доставка не променя данъчната основа на нито една от двете доставки.
 
За доставката на превозната услуга, когато получателите са данъчно незадължени физически лица, фактура може да не се издава на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За тези доставки се съставя отчет за продажбите по чл. 119 от ЗДДС, в който се включва цялата данъчна основа на доставката на превозна услуга, т.е. пълната сума на превозния билет. Същата сума се отчита и като приход. За доставката на посредническата услуга агентът издава фактура за пълната стойност на комисионната, която се признава като разход за външни услуги. Тъй като сделките са част от основната дейност на предприятието, нетирането на прихода и разхода е недопустимо съгласно счетоводното законодателство. Счетоводното отчитане на прихващането става само през разчетни сметки.