Отчитане на разходи за лого

По своята същност търговското лого представлява графично изображение на търговската марка на отделния търговец, а като такова, логото в крайна сметка се отъждествява като права за индустриална собственост. В този дух точка 9 от СС 38 – Нематериални активи изисква от отчитащите се предприятия, когато признават търговски марки като дълготрайни нематериални активи, да ги класифицират в групата на правата за индустриална собственост. В същото време фактът, че Вие сте създали фирмено лого, по никакъв начин не води автоматично то да бъде признато като нематериален актив. Според точка 3.1 от СС 38, един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален актив, само и единствено ако кумулативно отговаря на следните три условия:
1. отговаря на определението за нематериален актив;
2. при придобиването му може надеждно да се оцени;
3. от използването на актива се очакват икономически изгоди, доказани със:

- наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;
- възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;
- ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост.

Според дефиницията на понятието „нематериални активи”, дадено в точка 2 от СС 38, това представляват установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:
а) нямат физическа субстанция, въпреки че:
- могат да се съдържат във физическа субстанция, или
- носителят им може да има физическа субстанция;
б) са със съществено значение при употребата им;
в) от използването им се очаква икономическа изгода.

В разглежданата хипотеза можем да твърдим, че разходите, платени за създаването на фирменото лого не отговарят на определението за нематериален актив по смисъла на СС 38, поради което за счетоводни цели логото не може да се представя като нематериален актив. Като довод за нашето твърдение можем да изтъкнем изискването на точка 3.4 от СС 38, според която вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не се признават и отчитат като нематериални активи. Тоест ако бяхте закупили дадено търговско лого от друго предприятие (от неговия собственик), то тогава придобитото право на интелектуална собственост би се признало за нематериален актив, ако от него предприятието ще очаква икономически изгоди през повече от един отчетен период и при положение, че цената на придобиване надвишава възприетия от предприятието праг на същественост за признаване на дълготрайни активи (обикновено предприятията определят праг от 700 лева, идентичен с данъчния праг за признаване на дълготрайните активи по реда на чл. 50 и чл. 51 от ЗКПО). В конкретната хипотеза Вашето предприятие не придобива, а само създава, посредством възлагане за изпълнение на други предприятия, своето търговско лого, поради което спазвайки изискванията на точка 3.4 от СС 38, това вътрешно създадено от предприятието фирмено лого следва да се признае като текущ счетоводен разход. В допълнение точка 3.4 от СС 38 указва, че разходите по тези вътрешно създадени търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не могат да бъдат разграничени от стойността на бизнеса като цяло. Поради тази причина, такива разходи не следва да се капитализират като нематериални активи, а следва да се отчитат като текущи.

На база казаното по-горе можем да заключим, че разходите по създаване на фирмено лого следва да се представят като текущи в печалбата или загубата за периода, през който са направени. В случая не е от такова голямо значение по коя счетоводна сметка те ще бъдат счетоводно начислени в хронологичните счетоводни регистри, а от съществено значение е при съставянето на отчета за приходите и разходите, същите да бъдат отчетени като текущ счетоводен разход.

Що се отнася до заплатената такса в Патентното ведомство, която такса ви дава авторски права за използване на логото за определен период от време смятаме, че спазвайки принципа на начисляването, същата следва да се признава като разход през периодите, през които се отнася, а не през периода, през който тя фактически е платена. Тоест ако платената такса в Патентното ведомство е в размер на 1 200 лева и същата се отнася за период от 24 месеца, то като текущ счетоводен разход всеки месец вие следва да признаете сумата в размер на 50 лева (1 200 лв. / 24 месеца = 50 лв. за месец). По подобие на направените абонаменти или застраховки, платените суми не се признават в момента на тяхното плащане, а съобразявайки се със счетоводния принцип на начисляването (чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството), те следва да се включват във финансовите отчети за периодите, за който се отнасят.

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.
 

Още за СС 38:

Нормативна рамка

ЗСч

СС 38

ЗКПО