Отчитане на активи от наета бензиностанция

Обичайна практика е предприятията да наемат активи, необходими за извършваната от тях дейност. Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване или съгласно предназначението ѝ. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта (чл. 232 от ЗЗД). Съгласно чл. 231 от ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, са за сметка на наемателя.
           
Задължението за плащане на наемната цена и на разходите, свързани с използването на наетите активи, се отчитат по следния начин:
Дебит с/ка Разходи за външни услуги
Дебит с/ка Начислен данък за покупките
            Кредит с/ка Доставчици
           
При плащане на задължението към доставчиците на наети активи и на разходите свързани с тях се записва:
Дебит с/ка Доставчици
            Кредит с/ка Парични средства

Сметката за разходи за външни услуги се приключва със сметките за разходи по основни и други дейности, ако има такива предприятието.
Дебит с/ка Разходи за основна дейност
            Кредит с/ка Разходи за външни услуги

Тези сметки се отнасят в намаление на приходите от продажби и намират отражение в текущия финансов резултат на предприятието:
Дебит с/ка Приходи от продажби
            Кредит с/ка Разходи за основна дейност
           
При кредитно салдо на сметката за приходи, финансовият резултат е печалба:
Дебит с/ка Приходи от продажби
            Кредит с/ка Печалби и загуби от текущата година
           
Относно извършване на разходи, свързанис с ремонт или подобрение на наети активи следва да се има предвид, че понякога е трудно да се прави разграничение между ремонт и подобрение на актив. Подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Разликата между ремонт и подобрение е в получаване на икономическа изгода от ползването на актива над първоначално определената.
           
За да може даден разход, направен от предприятието, да се признае като актив, същият трябва да отговаря на съответните изисквания на приложимите счетоводни стандарти - Счетоводен стандарт (СС) 16 – Дълготрайни материални активи или Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 Имоти, машини и съоръжения, както и СС 38 Нематериални активи или МСС 38 Нематериални активи.

Обичайно критериите за признаване като актив  на извършените разходи за ремонт и подобрения на наети активи не са изпълнени, тъй като предприятието няма възможност да изведе актива от имуществото си отделно от другите активи. Поради това разходите за ремонт и подобрения на наети активи представляват счетоводен разход и се отчитат съобразно дейността на предприятието по примера на горепосочените счетоводни записи.
           
Специфични изисквания за лицата, извършващи търговия с течни горива от търговски обект, без значение дали е собствен или нает се съдържат в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
           
Съгласно чл. 118, ал. 6 всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Това означава да се подават данни за количествата на получените доставки на течни горива и количествата на продадените течни горива, така че във всеки един момент да могат да се определят точно наличните количества от НАП за целите на контрола на горивата.
           
В чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се посочва, че лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от електронна система с фискална памет (ЕСФП), а в чл. 3, ал. 3 начина по който става предаването на данни към НАП, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19 от Наредбата, и подлежи на метрологичен контрол.
           
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Изключенията от това задължение са изброени в ал. 11, като в т. 5 се изключва подаването на информация от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез ЕСФП.
           
Ако наетият обект разполага с нивомери и фискална система, която ще  използвате, за да експлоатирате обекта ще трябва да се смени фискалната памет и да се прехвърли на ваше име ЕСФП.