Осчетоводяване на непризнат данъчен кредит след ревизия от НАП

Съгласно чл. 108 ал. 1 от ДОПК с ревизионен акт се установяват данъчни задължения и, след като такъв е издаден за непризнат данъчен кредит, допълнителното посочване на задължението за данък в справка-декларацията по ЗДДС не е необходимо.
 
Съгласно т. 4. от СС 16 „Дълготрайни материални активи" първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. Когато при покупка на дълготраен материален актив не е налице право на данъчен кредит за начисления от доставчика данък, сумата му представлява невъзстановим данък, който се включва в отчетната стойност на дълготрайния материален актив. Невъзстановим данък е и непризнатият данъчен кредит в резултат на ревизия от органа по приходите и с него се увеличава отчетната стойност на дълготрайния материален актив.
 
Съгласно чл. 62 от ЗКПО промяна в стойностите на данъчен амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61, които в случая не са налице. Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години. Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.
 
Ако данъчните задължения по ревизионния акт са в резултат на отговорността на получателя по доставка за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност, в случаите на злоупотреби на основание чл. 177 от ЗДДС задължението за данък представлява счетоводен разход, който е непризнат за целите на ЗКПО на основание чл. 26 т. 10 от закона.
 
Горепосочените разпоредби касаят само сумата на задължението за ДДС по ревизионния акт. Ако са начислени допълнително лихви и глоби, те представляват счетоводен разход, който е данъчно непризнат на основание чл. 26 т. 6 от ЗКПО.

Нормативна рамка: