Осчетоводяване на фактури за храна, предоставена на служители

В ЗКПО не се съдържа определение за „представителни разходи". За данъчни цели се приема определението, посочено в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно което това са разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии. В този смисъл, ако закупуваната храна и напитки не е предназначена за посрещане на гости и при провеждане на делови срещи с контрагенти, разходът не може да се класифицира като представителен.

 

Ако храната и напитките за персонала се предоставят като социални придобивки по чл. 294 от КТ, достъпни са за всички работници и служители, включително и наетите по договори за управление и контрол и във връзка с предоставянето им не са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма между работодателя и наетите лица, те представляват социални разходи, предоставени в натура и са облагаеми с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Така обложените разходи и данъкът върху тях са данъчно признати и не формират данъчна временна разлика. Социалните придобивки не представляват за лицата облагаем доход от трудови правоотношения на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ.

 

В случай че правото за ползване на паркоместата е поставено в зависимост от заеманата от лицето длъжност, от резултатите от положения труд и/или от други подобни критерии, които представляват по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, разходите не следва да се третират като социални разходи, предоставени в натура поради неизпълнение на условието за общодостъпност на придобивката. Тъй като правото за ползване е поставено в зависимост от критерии, произтичащи от трудовите правоотношения на лицата, то представлява непаричен доход за тях по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходът е облагаем на това основание, а не като доход от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.

 

Ако правото за ползване на паркоместата е предоставено на всички наети лица, но не всички ги ползват, тъй като нямат автомобили или избират да не се придвижват до местоработата си с тях, това не е причина за непризнаване на разхода като „социален разход, предоставен в натура". В този случай условието за общодостъпност на придобивката следва да се счита за изпълнено, тъй като условията за ползване на придобивката предвиждат равнопоставеност на всички наети лица.

 

С уважение:
 

- ЗДДФЛ