Социални разходи и осчетоводяване на фактури за храна и напитки

Определението за социални разходи предоставени в натура се съдържа в т. 34, §1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Това са отчетените от работодателя разходи за социални придобивки по чл. 294 от КТ, които отговарят едновременно на две условия:
- достъпни са за всички наети лица в предприятието – работници и служители, както и изпълнителите по договори за управление и контрол;
- предоставени са в натура.
Дори когато не всички наети лица действително се възползват от всички предоставени социални придобивки, първото условие се счита за изпълнено, ако съгласно условията за предоставянето им те имат право на достъп до тях и избор дали и кои от тях да ползват. Видно от изложеното във въпроса, това условие е изпълнено за всички изброени разходи и в следващата част от изложението представяме данъчното третиране на разходите изхождайки от това предположение.
 
Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да било форма във връзка с получените социални придобивки. По силата на чл. 205 от ЗКПО тези суми се облагат по реда на ЗДДФЛ и когато са предоставени на лица, които са в трудово правоотношение с предприятието по смисъла на т. 26, § 1 от ДР на ЗДДФЛ те представляват облагаем доход от трудови правоотношения по чл. 24 от ЗДДФЛ. Това данъчно третиране вероятно ще е налице за предоставяните парични бонуси за дете до 10 годишна възраст.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 2 буква „а" от ЗКПО разходите за вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване по смисъла на т. 13, §1 от ДР на ЗДДФЛ представляват социални разходи предоставени в натура и са освободени от облагане с данък върху разходите когато са в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице и данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Тези суми са данъчно признат разход за работодателя и необлагаем доход за наетите лица съгласно чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ. При превишение на разходите над посочения размер, превишението се облага с данък върху разходите съгласно чл. 213, ал. 2 от ЗКПО. Разходът и данъкът върху него са данъчно признати и не формират данъчна временна разлика. Така обложеното превишение над определения размер представлява необлагаем доход за наетите лица по силата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗКПО. Това данъчно третиране е в сила само за вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване на лицата, които са в трудови правоотношения с предприятието. За членовете на техните семейства това представлява облагаем доход от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ и съгласно измененията в закона в сила от 01.01.2016 г. за тези доходи се дължи данък авансово, когато са изплатени от предприятие или самоосигуряващо се лице. Данъкът се удържа и внася от платеца на дохода.
 
Редът и начинът за предоставяне на социалните придобивки на персонала е в прерогативите на всяко предприятие. Освен по реда на чл. 293 от КТ, социалните придобивки могат да се предоставят и по решение на ръководството, като законът не предписва задължителна форма. Редът и начинът могат да бъдат описани във вътрешен акт на работодателя или да се съдържат например в правилника за вътрешния трудов ред.

 

- ЗДДФЛ