Осчетоводяване на фактура и право на данъчен кредит по фактура за пропуски, подлежащи на връщане

Фактурата представлява данъчен документ, който документира извършена от доставчик доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС или получено от него авансово плащане по бъдеща доставка на стока или услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

За да е налице задължение за издаване на фактура и касов бон, е необходимо не просто да е получено плащане в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, а това плащане да представлява насрещна престация по извършена или предстояща доставка на стока или услуга за целите на ЗДДС. Когато като условие по договор са предвидени гаранционни плащания – депозит, задатък, отметнина, пишманлък и др., съществуват някои особености при третирането им по ЗДДС. Този вид предварителни плащания имат основно потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция и не представляват възнаграждение по договора, но в определени случаи могат да се третират като авансово плащане по доставката, която е предмет на въпросния договор. В становища на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. и изх. № 91-00-141 от 08.06.2014 г. подробно са изложени обстоятелствата, които следва да се анализират за определяне на дадено гаранционно плащане като аванс за целите на ЗДДС, в следствие на което при получаването му за доставчика ще възникне задължение за издаване на фактура и касов бон, ако плащането е извършено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. На първо място обаче, за да бъдат третирани тези плащания като авансови, за които в момента на получаването им настъпва изискуемост на данъка и за които се издава фактура, те следва да се извършват по силата на договор, чийто предмет представлява предстояща конкретна доставка.

От изложеното във въпроса е видно, че в случая пропуските на работниците за достъп до територията на предприятието са издадени на основание правилата за вътрешния ред и пропускателния режим на завода с цел ограничаване на нерегламентирания достъп на външни лица и не могат да бъдат свързани по някакъв начин с предоставяна от него услуга към самите работници, на които са издадени пропуските, или към техния работодател. В този случай внесеният за пропуските депозит не представлява насрещна престация, включително и авансово плащане, по доставка и за внасянето му не следва да се издава фактура и не следва да се начислява ДДС. Издадената фактура следва да се анулира като погрешно съставен документ съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС. На същото основание, когато плащането е извършено в брой, не следва да се издава и касов бон.

Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. На това основание получателят по погрешно издадената фактура и платец на депозита за пропуските не може да ползва данъчен кредит за начисления в нея данък. При отпадане на обстоятелствата, за които е внесен депозитът, той следва да бъде възстановен в пълен размер включително и неправомерно начисления във фактурата ДДС.
За счетоводни цели платените гаранционни суми не представляват разход за предприятието до момента, до който тези суми не изпълнят обезщетително-наказателната си функция, т.е. до момента, до който предприятието не наруши условията, чието добросъвестно изпълнение тези плащания обезпечават и съответно на това основание за него да възникне задължение за заплащане на обезщетение към потърпевшата страна. До този момент платените гаранционни суми (депозити) се отчитат като вземане в подходяща разчетна сметка, например ”Разчети за гаранции” или „Други дебитори”. Когато отпадне ангажиментът по гаранцията и сумата бъде възстановена, се закрива разчетът за депозит срещу дебитиране на сметка от група „Парични средства”. Ако условията по гаранцията бъдат нарушени и депозитът бъде задържан, той ще изпълни обезщетително-наказателната си функция и сумата следва да се признае като разход за обезщетение.

С уважение:

Нормативна рамка:

Вижте ЗДДС тук >>>