Определяне на статут на фирми от трети страни като данъчно задължени или незадължени лица

В  член 18 параграф 3  от Регламент 282/2011 са изброени условията, които ни дават право  да считаме получателят на услугите за данъчно задължено лице.  
 
Чл.18
3.  Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността ( ⁶ );
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
От питането се разбира, че липсва информацията по буква а), затова всяко друго доказателство ще свърши работа. Проверката, която можете да направите е да проверите в чуждите търговски регистри /ако има такива/ или да изискате от клиентите някакъв документ, с който да потвърдите, че те са ДЗЛ. В този случай мястото на доставка ще е извън страната /чл 21 ал 2 от ЗДДС/ и доставката няма да се облага, съгласно чл 86 ал 3 от ЗДДС. Доставките ще намерят отражение в дневника за продажбите в колона 23.
 
Ако не можете да докажете статута на клиента като ДЗЛ, трябва да го третирате като данъчно незадължено лице. Тъй като става дума за спедиторски услуги извън ЕС, които са приравнени на транспортни, съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗДДС, ако клиентът е данъчно незадължено лице, мястото на доставка ще е мястото, където се осъществява транспортът пропорционално на реализирания пробег. Очевидно е, че при тези дестинации, мястото на изпълнение в България ще е пренебрежимо малък, но следва да начислите данъка на тази част.  

С уважение:

Още за чл 86 ал 3 от ЗДДС:

Нормативна рамка

Регламент 282/2011

ЗДДС