Обзор на промените в ЗМДТ

Още за ЗМДТ:

Представяне на финансовия резултат на предприятието в годишния финансов отчет

С промяната на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, се прави терминологична редакция на закона по отношение обектите на облагане с данък върху недвижимите имоти. Изменението на нормативния текст доуточнява, че с данък върху недвижимите имоти ще се облагат както разположените на територията на страната поземлени имоти и сгради, така и самостоятелни обекти в сгради. Считано от 2019 година в чл. 12 е направено уточнение, че само върху ограниченото вещно право на ползване (тъй като в правото съществуват и такива ограничени вещни права като право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, сервитути), притежателите му дължат данък съобразно на притежаваните от тях части и съответно имат правото да платят данъка върху недвижимите имоти за целия имот за сметка на останалите съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване.


Имайки предвид, че един от механизмите за избягване на данъка върху недвижимите имоти на новопостроените имоти бе за същите да не се получава разрешение за ползване (Акт № 16), за новопостроените сгради или части от сгради данъка върху недвижимите имоти ще се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, без значение кога е започнало използването им. В такава хипотеза, данъкът ще се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.


При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по чл. 14, ал. 1. В случай че не е подадена данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на 6-месечния срок по чл. 32 от ЗМДТ, служителят на общинската администрация по реда на ДОПК, образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.


По начало чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление, а чл. 25, ал. 2 регламентира, че за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. Считано от 01.01.2019 година, в случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по чл. 25, ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22 от ЗМДТ се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Новост при определянето на данъчната основва, върху която се изчислява дължимия данък върху недвижимите имоти е отпадането на компоннтата корекция за подобрения към обектите, която се изразяваше в наличието на алуминиева дограма, климатична инсталация и други подобни характеристики като лукс, водещи до определянето на дължимия данък в по-големи размери.

Считано от 2019 година при определяне на данъка върху превозните средства по чл. 52 от ЗМДТ ще се ползват два компонента – имуществен и екологичен.

Имуществения компонент се определя като умножение на мощността на двигателя и коефициента в зависимост от годината на производство на автомобила както следва:
а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW;
е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW.
 
Съответно:
 

От своя страна екологичният компонент ще се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:
 

           
Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Дължимия данък за товарните автомобили над 3,5 т. и не повече от 12 т. вече ще се определя за всеки започнати 750 кг. товароносимост, за разлика от стария режим, където данъкът се определяше за всеки започнат тон товароносимост. Данъчната ставка остава непроменена в размер от 10 до 30 лева за всеки започнати 750 кг. товароносимост. 

За 2019 г. общинският съвет има задължението да определя размерите на данъка върху превозните средства до 31 януари 2019 г. Когато не са определени нови размери в посочения срок, за 2019 г. данъкът се определя съгласно минималните размери на данъците и коригиращите коефициенти, определени в чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ.

По отношение облагането с патентен данък можем да кажем, че от началото на 2019 година, дейността Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем вече няма да е предмет на облагане с окончателен годишен патентен данък.

Президента на Република България е подал искане от 27.11.2018 година пред Конституционния съд (КС) по Дело № 15/2018 г, с което претендира установяване на противоконституционност на § 39, т. 6 от ЗИД на ЗКПО (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) относно измененията в чл. 22 от ЗМДТ, които регламентират облагането с данък на жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма. Това означава, че в зависимост от решението на Конституционния съд, биха могли да настъпят и други промени в ЗМДТ по отношение прилагането на чл. 22 от ЗМДТ.