Данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци

Режимът на облагане с данък върху недвижимите имоти е регламентиран от чл.10 до чл. 28 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи, за декоративни водни система, за  движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания и други).
           
Не се облагат с данък:
- поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа до ограничителните строителни линии;
- поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
- земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен;
- недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
           
Данъчно задължени лица са:
- собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти;
- при учредено вещно право на ползване - ползвателят;
- при концесия - концесионерът;
- собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот;
- за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването. За новопостроените сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Използването на новопостроени сгради или части от сгради е допустимо при наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация, като датата на това въвеждане е определяща за начална дата на действия по декларирането на имотите и облагането на същите с местни данъци и такси. Нормата на чл. 178, ал. 1 от Закона за устройство на територията изрично предвижда забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган.


Предвидено е данъчно облекчение за недвижими имоти на граждани, които за тях са основно жилище. За тези имоти данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ основно жилище е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот. За имот, който е основно жилище на лице с установена по съответния ред намалена работоспособност над 50 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.


Например, когато търговско дружество придобива недвижим имот - магазин за сумата от 97 791 лв., при данъчна оценка на същия имот 76 528 лв., основата за определяне на данъка върху недвижимите имоти ще бъде 97 791 лв. Ако впоследствие се извърши обезценка на нежилищния имота и се определи нова по - ниска стойност, данъчната основа за определяне на данъка ще се намали. За това се подава отново данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ.


Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесеният в срок данък се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти  (чл.127, ал.2 от ЗМДТ).
 
Таксата за битови отпадъци е уредена от чл. 62 до чл. 71а от ЗМДТ. За гражданите и предприятията тази такса е публично задължение към общините, което е свързано с предоставянето на определени услуги от общината, срещу които се плаща възнаграждение от задължените лица. По това таксата за битови отпадъци се отличава от данъка върху недвижимите имоти, при който общината не предоставя конкретна насрещна услуга срещу извършеното плащане. Съгласно чл. 7 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Общинският съвет на всяка община приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно:
- сметосъбиране и сметоизвозване;
- обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
- чистота на териториите за обществено ползване.

Не се събира такса за:
- сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
- поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
- обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
 
Границите на районите и видът на предлаганите услуги от общината в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. За някои райони общината може да не е организирала сметосъбиране и сметоизвозване и съответно не се дължи тази такса, но в тези случаи общините могат да събират другите две такси - за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, ако предоставят тези услуги.

Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.


Когато размерът на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения се определя според количеството на битовите отпадъците, таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване обикновено се определя пропорционално върху отчетната стойност на имота - за нежилищни имоти на предприятия и върху данъчната оценка на имота - за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия.

Когато до края на предходната година Общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Одобрената план-сметка за определяне разходите на общината подлежи на проверка от Сметната палата.