Облагане с ДДС на „кражба” на стоки и отписването им от баланса

Ако направим внимателен анализ на текста на чл.2 от Европейска директива  № 77/388ЕИО, ще установим следното: в текста са посочени кумулативно три условия, като едното от тях наистина е доставката да е извършена „възмездно”, но що се отнася до останалите две считаме, че в случаите на кражба не може да се говори за наличие на доставка (сделка в която се прехвърля собственост срещу престация), както и това, че в случая фирмата (да я наречем „Х” ЕАД) е действала в качеството си на данъчно задължено лице (доставчик). По тази причина ние считаме, че текста на чл.2 от директивата не е съотносим, към случая с противоправното отнемане (кражба) на стока или други движими ценности. Директивата и местното ни законодателство уреждат въпросите по облагането с ДДС при нормалната търговска практика и в съответствие с основните принципи на облагането на стопанския оборот, по точно добавената стойност  с този косвен данък. 
 

Отговорът на въпроса според нас трябва да се потърси в основния принцип на ДДС и той е, че с него се облага добавената стойност от сделката на всеки етап  (фаза) от реализирането на стоките и услугите и така до последната такава до краен потребител. Очевидно в случая на кражба няма как да се завърши пълната фаза при облагането с ДДС: доставка (производство)-продажба-реализиране на добавена стойност-облагане (разчитане с бюджета) на краен резултат. Тази пълна фаза е завършена от предходен доставчик на фирмата и предвид, че стоката липсва при фирмата, то законът няма как да предостави правата (считайте право на ДК), след като няма как да се изпълни задължението по облагане на тези стоки при тяхната последваща реализация. С други думи казано, неутралност на закона към този случай: не изпълниш задължениет,о съответно не ползваш и правата. По въпроса за възмездяването на фирмата за загубите от деянието следва да се прилага друго, а не данъчно законодателство.
 

В този дух следва да отбележим, че и националното ни данъчно законодателство се разви в тази посока и, въпреки че то е обобщило случаите, подобни на настоящия в термина „липси” на стоки (виж чл.79 ал.3 от ЗДДС), също е приело неутралност на данъчният закон по отношение на тези случаи (за разлика от предходни варианти и издания на ЗДДС) и горепосоченият законов текст се говори не за облагане и считане на липсата за доставка (продажба), а за корекция на ползван ДК и, по този начин, връщане на разчитането с ДДС до предходната пълно завършена фаза, при която освен правата, са реализирани и в пълен обем ангажиментите по закона. Разбира се, законодателят е предвидил и изключения визирани в чл.80, ал.2 и те са свързани с предимно: бедствия, аварии , непреодолима сила и др.подобни, между които противоправно отнемане (кражба) не присъства.
 

Накрая по въпроса за добавената стойност  ще кажем, че в случая „кражба”, според ЗДДС не можем да говорим за облагане на изпълнена доставка, а за корекция на ползван ДК за стока, която няма как да бъде продадена и съответно да се появи в стопанския оборот чрез доставка с начислен ДДС, и затова нейната крайна реализация от гледна точка на закона за облагане с ДДС е завършила при предходния доставчик на фирмата. Корекцията следва да стане в сроковете упоменати в чл.79 ал.4 от ЗДДС, а именно не по-късно от последният ден на данъчният период, в който е настъпило обстоятелството (виж и ал.5 от чл.66 на ППЗДДС) и отразени в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период с протокол, съдържащ реквизитите посочени в ал.1 на чл.66 от ППЗДДС.

По въпроса със счетоводното отразяване за отписване стоките от баланса:

1. При стока (МЗ), без застраховка за риска кражба и без очакване да се получи обезщетение от застрахователна компания :

Дт с-ка Други разходи – установената с инвентаризация сума на липсващата стока по дост.цена

              Кт с-ка Стоки с балансовата й стойност.

При  тази ситуация следва да съобразим и разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗКПО и с цялата сума на начисления разход за отписване на липсващата от кражба стока да увеличим финансовия резултат при облагането с корпоративен данък в годишната данъчна декларация, тъй като това не е данъчно признат разход.

2. При застраховка за риска кражба на липсващата стока ще се получи най-вероятно следната статия:

Дт с-ка Други разходи-със сумата на неодобрения от застрахователя размер на щетата и/или размера предвиден в полицата като самоучастие на застрахования

Дт с-ка Вземане от застраховател по щета-с размера на одобрената за ликвидиране щета от застрахователя.

              Кт с-ка Стоки- с балансовата й стойност.

При тази ситуация на преобразуване по реда на чл.28 ал.2 от ЗКПО посочен в т.1 ще подлежи само сумата на неодобрения от застрахователя размер на щетата и/или размера, предвиден в полицата като самоучастие на застрахования, т.е. само сумата на отчетения разход.

 

Заключение:

По тази причина и във връзка с гореизложените аргументи считаме, че процедура по съдебно обжалване на непризнат ДК от данъчната администрация във връзка с чл.79 ал.3 (който законов текст считаме, че визира случаят на запитването) не би имала успех пред съдилищата на Република България.