Облагане доходите на ФЛ- регистриран земеделски производител

ЗДДФЛ предоставя на физическите лица, които са регистрирани като земеделски производители и които не са търговци по смисъла на Търговския закон възможност за избор на начина на облагане на доходите от стопанската им дейност. С промените в данъчния закон в сила от 01.01.2014 г. регистрираните по ЗДДС физически лица също получиха право на избор, в случаите когато отговарят на горните две условия. Важно е уточнението, че физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са се регистрирали като еднолични търговци, нямат право на избор и съгласно чл. 26 ал. 7 от ЗДДФЛ техните доходи от стопанска дейност се облагат по реда за еднолични търговци. Иначе казано, липсата на регистрация като едноличен търговец не е достатъчна, необходимо е дейността на лицето да не го определя като търговец по смисъла на ТЗ. В противен случай за данъчни цели лицето е приравнено на едноличен търговец.
 

При първия вариант, който до 01.01.2011 г. беше и единствен, а в момента се прилага по подразбиране, облагаемият доход се формира след приспадане на определен процент (в повечето случаи 60%) нормативно признати разходи за дейността съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ. Лицата, избрали да облагат дохода от стопанската си дейност по този начин, нямат задължение за водене на счетоводство и за притежаване на оправдателни документи за извършените от тях разходи, т.е. нормативно признатите разходи за дейността не се доказват документално. Когато лицата нямат задължение за издаване на фискална касова бележка по реда на Наредба Н-18, те следва да издадат документ за придобития доход по реда на чл. 9 ал. 2 от ЗДДФЛ. Неиздаването на документ за придобития доход представлява административно нарушение и за него законът предвижда санкция, която се налага поотделно за всеки неиздаден документ.
 

При този начин на облагане формалностите са сведени до минимум, той е сравнително лесен за прилагане и е особено подходящ, когато фактическите разходи за дейността не надвишават определения лимит на нормативно признатите. Ако действителните разходи надвишават размера на нормативно признатите, превишението не може да се приспадне при определяне на облагаемия доход, дори и когато разходите са документирани, и лицето плаща подоходен данък върху действително извършените разходи над размера на нормативно признатите. Друг недостатък на този вариант за облагане е задължението за внасяне на авансов данък за всеки облагаем доход, получен през първите три тримесечия на годината, независимо от размера на дохода.
 

При втория вариант придобитият доход от стопанска дейност се облага съгласно чл. 29а от ЗДДФЛ по реда, предвиден за едноличните търговци. Прилага се и данъчната ставка от 15% за еднолични търговци. Правото на избор при този вариант за облагане се упражнява с изричното подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година и се прилага за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години. В този случай облагаемият доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Лицата, избрали този начин на облагане, прилагат задължително освен разпоредбите на ЗКПО и разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като за целта са приравнени на еднолични търговци. Те са задължени да водят счетоводство и да разполагат с документи за извършените разходи във връзка с дейността.
 

Този вариант изисква добро познаване на счетоводното законодателство и разпоредбите на ЗКПО и на практика е трудно приложим без съдействието на специалист. Очевидното преимущество на този вариант е, че на облагане подлежи действително реализираната данъчна печалба след приспадане на фактическия размер на извършените данъчно признати разходи. От друга страна данъчният резултат, от който се определя облагаемият доход, се формира не на касов принцип, а на принципа на начисляването, което означава че приход и разход се признават и участват при формиране на резултата когато са изпълнени критериите за признаването им, без значение дали има ефективно плащане по тях (освен в някои изрично определени случаи). При този вариант се прилагат също и разпоредбите на ЗКПО относно пренасяне на данъчни загуби, налице са и други възможности за данъчно планиране. Авансовото облагане на дохода се извършва при данъчна ставка 15% и по реда на ЗКПО на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година, а не с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не надвишават 300 000 лв. не са задължени да правят авансови вноски.
 

Независимо че за данъчни цели са приравнени на еднолични търговци, лицата, избрали да облагат дохода от стопанската си дейност по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, не могат да ползват преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО (чл. 48 ал. 7 от ЗДДФЛ).