Нулева ставка по ДДС при ВОД с получател фирма, предоставяща медицински услуги

От въпроса не става ясно каква точно е доставката – на стока или услуга. Тъй като става дума за ВОД и нулева ставка, а след това е споменат получател на услуга, ще се опитам да обясня и двата случая. Добре е да се знае, че вътреобщностна доставка /ВОД/ може да има само когато се доставят стоки. Услугите може да се наричат вътреобщностни услуги, но тяхното облагане става по различни норми от тези на ВОД.
 
Първи случай – приемаме, че има доставка на стока.
 
За да има вътреобщностна доставка, съгласно чл. 7 ал.1 от ЗДДС е необходимо доставката на стоки да се транспортира от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка и получателят да  е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Ясно е, че за да се третира доставката като ВОД по тази алинея, е необходима регистрация по ДДС на получателя в друга държава членка.

Изключенията, които се правят относно регистрация по ДДС на получателя, са по чл. 7 ал. 2 за ново превозно средство и чл. 7 ал.3 за акцизни стоки. Във всички останали случаи извън изключенията, ако стоката е изпратена до територията на ЕС, е необходима регистрация на получателя по ДДС в държавата членка, за да се приложи нулева ставка при вътреобщностна доставка.

Ако получателят няма регистрация по ДДС в ЕС, стоката се изпраща от територията на България до територията на друга държава членка и стоката не попада в изключенията на чл. 7, ал. 2 и ал. 3, тогава доставката ще се обложи с 20%.

За да се приложи нулева ставка при всеки ВОД, трябва да бъдат изпълнени условията на чл. 45 от ППЗДДС, в противен случай се налага корекция на нулевата ставка, съгласно чл. 46 от правилника.
 
Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
 
Втори случай - приемаме, че доставката не е на стока, а на услуга.

Тъй като не е ясно каква точно е услугата и може ли да попадне в чл. 21 ал. 3 - 6 или чл. 23 и 24, ще предположа, че не попада там и ще разгледам по-общия случай. Не е ясно и дали под „чужбина“ се има предвид страна от ЕС или трета страна. Това са важни уточнения, от които зависи данъчното третиране на доставката. Приемам, че се има предвид страна от ЕС.
 
За всяка услуга доставчикът трябва да определи правилно мястото на доставка, за да приложи правилно облагането. В случая това е чл. 21 от ЗДДС. Тъй като получателят е фирма, нормално е да погледнем най-напред чл. 21, ал. 2.  
 
ЗДДС
чл. 21 (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
 
В случая е нужно да се докаже, че получателят е данъчно задължено лице, което е установено в друга държава. За разлика от чл. 3 от ЗДДС, който определя, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, правилата на Регламент на ЕС 282/2011 определят  малко по-различни условия, когато мястото на доставка зависи от статута на получателя, с които правила сме длъжни да се съобразяваме.
 
Член 18 
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (1);
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчноза­ дължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на инфор­мацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
 
Очевидно, че букви а) и б) от ал.1 на чл. 18 не са изпълнени, затова съгласно чл.18, ал. 2 можете да считате получателя, установен в Общността, за данъчно незадължено лице, от където мястото на доставка ще се определи по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и следва доставката на услугата да се обложи с 20%.

Нормативна рамка: