Начисляване на ДДС във фактура за лицензи, закупени от американса фирма

Предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер, представляват доставка на услуга и, за да се определи облагането при всяка доставка, следва да се определи мястото на изпълнение. При този вид услуги мястото на доставка се определя в зависимост от статута на получателя.

Когато закупувате лицензите от Ваше име, мястото на доставка ще е там, където сте установени, т.е. в страната /чл. 21 ал. 2 от ЗДДС/. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът става изискуем от Вас като получател и следва да си самоначислите данъка с протокол по чл. 117.

Когато лицензите са предназначени за следваща продажба във връзка с Вашата независима икономическа облагаема дейност, бихте имали правото на данъчен кредит при покупката на лицензите. Правото на данъчен кредит не е задължение и в този смисъл можете да не ползвате такъв, ако решите, но при последваща продажба няма да имате право да ползвате правилата за освободена доставка по чл. 50 от закона.
 
Когато продавате лиценз на Ваш европейски клиент, трябва да определите мястото на доставка като най-напред проверите статута на клиента, т.е. дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Регламент 282/2011 определя кога можем да считаме едно лице за данъчно задължено лице като поставя различни условия за лицата установени в ЕС и тези установени извън ЕС.
 
Член 18
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
2. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
3. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността (⁶);
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

 

Когато определите статута на клиента си, вече ще знаете как да обложите доставката. Ако клиентът е данъчно незадължено лице, мястото на доставка ще се определи по чл. 21, ал. 1, или чл. 21, ал. 5. Когато мястото на доставка се определя по чл. 21, ал. 1 – клиентът е данъчно незадължено лице установено в ЕС, тогава мястото на доставка е в България и следва да начислите 20% данък. Когато мястото на доставка се определя по чл. 21, ал. 5, мястото на доставка ще е там, където е установен клиентът, т.е. извън страната. В този случай не начислявате ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от закона.
 
Когато клиентът е данъчно задължено лице, мястото на доставка ще се определи по чл. 21 ал. 2 от ЗДДС и ще бъде там, където е установен клиентът, т.е извън страната. На основание чл. 86, ал. 3 от закона не се начислява ДДС при доставка с място на изпълнение извън страната.