Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Начисляване на данъци при получена услуга по граждански договор с чуждестранно физическо лице

Ели Марова Отговор, предоставен от
Ели Марова
Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
на 30 Март 2016 favorite
Въпрос: Фирмата има граждански договор с чужденец от страна извън ЕС. Договорът е за комисионна по осъществени сделки в неговата страна. Този чужденец е физическо лице, не живее в България и извършва дейността си изцяло в чужбина. Не се е регистрирал по тяхното местно законодателство като лице със свободна професия. Какви начисления за данъци и осигуровки следва да се направят?
Въпросът е трябва ли фирмата да начисли ДДС с протокол на сумите по договора?
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС фирмата е получател на услуга и данъчно задължено лице и би следвало да си начисли данък, но дали този вид сделка по граждански договор с физическо лице извън ЕС се включва по този член? Ако трябва да се начисли данък, на каква база следва да стане това?

Възникват и подвъпроси, свързани с осигуряване и данъци по ЗДДФЛ:

Съгласно осигурителния кодекс, макар физическото лице да работи в чужбина, фирмата длъжна ли е да му начисли и внесе осигуровки, без здравни, след приспадане на нормативно признатите разходи? Има и такова тълкуване от НАП.

За авансов данък по ЗДДФЛ се счита, че не следва да се начислява, понеже услугата е в чужбина. Също има тълкуване от НАП в този смисъл.

По отношение на данък при източника, тъй като услугата не попада в сферата на услуги, облагаеми с този данък, може да се приеме че също не трябва да се начислява. Хипотетично, ако услугата попадаше в тази сфера, данък при източника на каква база следва да се начисли? Тогава ще трябва ли също да се начислява ДДС, понеже данък при източника се води окончателен данък и на каква база? Дали се изключват нормативно признатите разходи?

Отговор:
Относно ЗДДС, тъй като от въпроса не е ясно естеството на доставката, следва да се има предвид следното. Член 21 ал.2 от закона касае услуги, които данъчно задълженото лице получава и които са различни от услугите, изредени в ал. 4. Ако посредничеството е свързано с недвижим имот, мястото на доставката ще е там, където е имотът. Ако не попада в ал. 4, тогава мястото на доставка ще се определи по чл. 21, ал. 2.

За да се определи дали е налице задължение за начисляване на ДДС с протокол, следва да са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3, а за целта освен мястото на изпълнение на доставката да е в страната, трябва доставчикът да е данъчно задължено лице, неустановено в страната.

Доставчикът се определя като данъчно задължено лице, ако извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Според сключения договор, може да се прецени дали услугата има елементи на регулярност, от което ще може да се счете, че физическото лице извършва независима икономическа дейност. В този случай ще са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3, от което следва, че данъкът е изискуем от получателя на доставката и трябва да се начисли данъкът с протокол по чл.117. Данъчната основа ще се определи по чл. 26 от закона и ще включва всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката.
 
Относно ЗДДФЛ, понятието „търговски посредник” е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Посредникът е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. В повечето случаи посредникът трябва да изпълнява и функции като проучване на пазара и предоставяне информация на възложителя и консултиране. В този смисъл посредничеството ще съдържа елементи на маркетингово проучване и консултиране на възложителя, от което следва, че ще попадне в определението на „Възнаграждения за технически услуги“.
 
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени от местни лица, са от източник в Република България. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица  /ЗДДФЛ/, възнагражденията  за технически услуги от източник в България, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.

Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи /чл. 37, ал.2 и чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода - по реда на чл. 65 от ЗДДФЛ.
 
Това, че доходът се облага с окончателен данък по ЗДДФЛ, не отменя задължението да се начисли ДДС, тъй като двата данъка са независими един от друг и различни по своята същност.
 
Що се отнася до въпроса за осигуровките, следва да се обърнете към експертите на Портал ТРЗ Нормативи - portaltrznormativi.bg.
С уважение,

Нормативна рамка:

Документи:
- Протокол по чл. 117 от ЗДДС

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x