Начисляване на данъци при получена услуга по граждански договор с чуждестранно физическо лице

Относно ЗДДС, тъй като от въпроса не е ясно естеството на доставката, следва да се има предвид следното. Член 21 ал.2 от закона касае услуги, които данъчно задълженото лице получава и които са различни от услугите, изредени в ал. 4. Ако посредничеството е свързано с недвижим имот, мястото на доставката ще е там, където е имотът. Ако не попада в ал. 4, тогава мястото на доставка ще се определи по чл. 21, ал. 2.

За да се определи дали е налице задължение за начисляване на ДДС с протокол, следва да са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3, а за целта освен мястото на изпълнение на доставката да е в страната, трябва доставчикът да е данъчно задължено лице, неустановено в страната.

Доставчикът се определя като данъчно задължено лице, ако извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Според сключения договор, може да се прецени дали услугата има елементи на регулярност, от което ще може да се счете, че физическото лице извършва независима икономическа дейност. В този случай ще са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3, от което следва, че данъкът е изискуем от получателя на доставката и трябва да се начисли данъкът с протокол по чл.117. Данъчната основа ще се определи по чл. 26 от закона и ще включва всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката.
 
Относно ЗДДФЛ, понятието „търговски посредник” е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/. Посредникът е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. В повечето случаи посредникът трябва да изпълнява и функции като проучване на пазара и предоставяне информация на възложителя и консултиране. В този смисъл посредничеството ще съдържа елементи на маркетингово проучване и консултиране на възложителя, от което следва, че ще попадне в определението на „Възнаграждения за технически услуги“.
 
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени от местни лица, са от източник в Република България. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица  /ЗДДФЛ/, възнагражденията  за технически услуги от източник в България, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.

Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи /чл. 37, ал.2 и чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода - по реда на чл. 65 от ЗДДФЛ.
 
Това, че доходът се облага с окончателен данък по ЗДДФЛ, не отменя задължението да се начисли ДДС, тъй като двата данъка са независими един от друг и различни по своята същност.
 
Що се отнася до въпроса за осигуровките, следва да се обърнете към експертите на Портал ТРЗ Нормативи - portaltrznormativi.bg.

С уважение,

Нормативна рамка:

Документи:

- Протокол по чл. 117 от ЗДДС