Лихва по заем, отпуснат от дружество на единия му собственик

Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Наред с това и на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага представляват отклонение от данъчно облагане и данъчната основа се определя, като се взема предвид данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Видно от цитираните разпоредби, всеки договор за кредит между съдружник и неговото дружество, чиито условия се отличават от пазарните, подлежи на регулиране до размера на пазарната лихва. Наред с това, превишението над обичайните пазарни нива ще се счита за скрито разпределение на печалба със съответните последици – данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ и санкция по чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, освен когато скритото разпределение е декларирано в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната година.

В конкретната ситуация имате два варианта. Първият вариант е дружеството да предостави кредита с пазарна лихва и при пазарни условия. Тук следва да отбележим, че падежите на главниците и лихвите също би следвало да се договорят при пазарни условия и да се спазват, тъй като вземания от съдружници, собственици и акционери, които не са уредени в разумен срок, също могат да се възприемат като скрито разпределение на печалба.

Другият вариант е да предоставите заема безлихвено или при лихвен процент, който се отличава от пазарните нива, като в този случай следва да определите пазарен лихвен процент и да регулирате данъчния финансов резултат с размера на пазарната лихва. Наред с това следва да декларирате и внесете данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ за разликата между договорената и пазарната лихва и да декларирате скрито разпределение на печалба, с цел да избегнете санкцията по чл. 267, ал. 1 от ЗКПО. Напомняме, че ако съдружникът не внесе размера на окончателния данък върху дивидентите, той също следва да се счита за скрито разпределение на печалба и да се декларира и обложи по горепосочения ред.

С уважение:

Още за свързани лица:

Отдаване на сграда под наем без заплащане между свързани лица

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДФЛ