Използване на лично имущество в дейността на ЕТ (чл. 27 от ЗДДФЛ)

Според правната регламентация Едноличният търговец (ЕТ) е вид търговец. Определението за ЕТ е дадено в чл. 56 от Търговския закон (ТЗ). Kато ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Нов правен субект, различен от физическото лице не възниква. Поради тази причина вещи – движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на ЕТ с правна сделка (никой не може да се договаря сам със себе си). ЕТ отговаря с едно и също имущество за задължения в резултат на извършваната търговска дейност и в резултат на всякакви други имуществени отношения.


В чл. 27 от Раздел II на Глава пета от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е предвиден специален ред за използване на личното имущество на физическото лице за дейността му като ЕТ.

Тази регламентация е създадена с цел избягване на трудностите на лицата, регистрирани като ЕТ, най-вече във връзка с ползването на данъчни амортизации и признаването на експлоатационни разходи, застраховки и др.

Физическото лице – собственик на предприятието на ЕТ, може да включи в имуществото на ЕТ придобити от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост, или са част от съпружеска имуществена общност.


В случай, че физическото лице - собственик има сключен граждански брак, търговското предприятие е извън обхвата на съпружеската имуществена общност. Вещите и правата върху вещи, придобити от съпруга – ЕТ в резултат на търговската му дейност принадлежат само на него. Те не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.


Решението дали една вещ да бъде включена в имуществото на ЕТ по описания по-горе начин следва да се обмисли много внимателно, тъй като ЗДДФЛ предвижда данъчни последици при евентуална промяна в бъдеще на целта на използването на вещта и евентуалното ѝ изключване (доколкото ЕТ и физическото лице са един и същ правен субект) от имуществото на ЕТ.


Съгласно горепосочената разпоредба, в случая не намира приложение чл. 13 от ЗДДФЛ, т.е. независимо каква е вещта, резултатът от хипотетичната продажба винаги е формиране на облагаем доход на физическото лице, който се определя като разлика между:
1. пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) или
2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.
Във връзка с дефинирането на понятието “пазарна цена”, § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК “пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗДДФЛ именно пазарната цена на вещите (по смисъла на ЗДДФЛ) се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на тях от физическото лице – собственик, както и при последващо включване на тези вещи в активите на предприятието на ЕТ.


Това означава, че когато впоследствие вещите се изключат от имуществото на ЕТ и преминат към физическото лице – собственик – ал. 6 от чл. 27 на закона, свързаните тези вещи данъчни временни разлики се трансформират в постоянни.

На последно място е интересно да се посочи, че от началото на 2016 г. влязоха в сила няколко съществени промени и допълнения в ЗКПО и ЗДДС, отнасящи се за данъчното третиране при предоставяне и ползване за лични нужди на стоки и услуги придобити или получени от предприятието. Във връзка с това е от особено значение, когато се прилагат разпоредбите на чл. 27 от ЗДДФЛ да се създаде подходяща контролна среда в предприятието на ЕТ. Това е така, защото независимо, че физическото лице включва лични вещи в имуществото на ЕТ, то може да използва същите и за свои лични нужди, различни от търговската дейност, което ще доведе до допълнителни данъчни ефекти.