Изплащане на възнаграждение за положен личен труд от ФЛ, собственик на ЕТ

За разлика от търговското дружество и неговите съдружници, търговецът – физическо лице (едноличен търговец) не е отделен правен субект от своето търговско предприятие и в юридически смисъл не е налице разделност на имуществото между физическото лице – едноличен търговец и неговото търговско предприятие. По тази причина не е възможно сключване на какъвто и да било договор – за наем, за покупко-продажба, за поръчка или за услуга, между едноличния търговец и неговото търговско предприятие, както и не е възможно да възникнат вземания или задължения между едноличния търговец и търговското му предприятие. Отделянето на собствени активи, предназначени за лично ползване и определянето им за ползване в търговското предприятие и обратно не е свързано с прехвърляне на собственост, а представлява чисто условно разграничение на предназначението, като за данъчни цели може да се извърши съответна регулация в предвидените от закона случаи.

 

Същото се отнася и за печалбата от търговското предприятие на едноличния търговец. Тя е собственост на физическото лице във всеки един момент и представлява негов личен доход от стопанската му дейност като ЕТ. В този смисъл при едноличния търговец не може да се говори за изплащане на възнаграждение за положен личен труд в дейността на търговското предприятие, тъй като паричните средства, реализирани от дейността на предприятието, по право принадлежат на физическото лице - ЕТ и не е необходимо изрично правно основание и волеизявление на страните, за да преминат те в патримониума на физическото лице, както е при търговските дружества.

 

Конкретно на поставения въпрос, в предприятието на едноличен търговец не може да има възнаграждение за положен личен труд на физическото лице – ЕТ, както това се случва в търговските дружества, тъй като всички парични средства и активи на предприятието принадлежат на ФЛ – ЕТ по всяко време и той може да отделя от тях за лично ползване сума по свое усмотрение. По желание на ЕТ може да се изготви документ, с който се определя конкретна месечна сума за лично ползване на ЕТ, като това не води до по-особени данъчни и осигурителни задължения. За разлика от възнагражденията, изплащани за положен труд на съдружници в търговски дружества, в предприятието на ЕТ тези суми не представляват счетоводен и данъчен разход. Във всички случаи не възниква задължение за внасяне на авансов данък по трудови правоотношения и подаване на декларация обр. 6 в течение на годината, тъй като авансовото облагане на доходите от дейността като ЕТ се извършва съгласно правилата на ЗКПО.

Още за ЗКПО:

Нормативна рамка