Данъчно признаване на командировъчни разходи за собственик на капитала с личен труд

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. На основание ал. 2 от същата разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Личният труд, полаган от съдружници и еднолични собственици на капитала в собствените им дружества, е приравнен на трудово правоотношение съгласно §1, т. 26, буква „и" от ДР на ЗДДФЛ, като това приравняване важи единствено и само за целите на ЗДДФЛ, но не и за целите на ЗКПО. Според трайната административна практика на НАП, когато съдружник или едноличен собственик на капитала на търговско дружество полага личен труд в собственото си дружество на основание решение на общото събрание или на едноличния собственик на капитала, без да е налице трудово или извънтрудово правоотношение с дружеството, се приема, че лицето извършва пътуването в качеството си на съдружник и разходите са данъчно непризнати на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.