Издаване на фактури за предоставени услуги

Първото нещо, което трябва да се определи, е дали доставката на оборудването от Г към А включва монтаж от или за сметка на доставчика. Ако това е така, трябва да се прецени дали словашкото дружество е установено в България.  

Съгласно §1, т.11 от ДР на ЗДДС "лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. "Постоянен обект" по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Европейския съд, съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Съществуват две хипотези за словенската фирма:

Първата хипотеза е Г да е установена в България чрез постоянен обект, ако са налице постоянна наличност на технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. В този случай словенската фирма ще има задължението да следи облагаемия си оборот в страната и при достигането на облагаем оборот от 50 000 лв ще има задължението да се регистрира по ЗДДС в България.

Втората хипотеза е словенската фирма Г да не е установена в България.
При доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, мястото на доставката се определя по чл. 17, ал.4. В този случай словенската Г ще издаде фактура към българската А за доставка на оборудване и монтаж и на основание чл. 82, ал. 2, т. 2 данъкът ще е изискуем от А, която следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл. 117 от закона. При този вариант българската фирма А трябва да издаде на австрийската В фактура с ДДС, тъй като мястото на доставка е в България и няма основание за неначисляване на данък. 
 
В случай че доставката на оборудването от фирма Г към фирма А не включва монтаж от или за сметка на доставчика, тогава фирма Г ще извърши вътреобщностна доставка /ВОД/ към А, а за А ще има вътреобщностно придобиване /ВОП/. Данъкът по доставката ще е изискуем от А на основание чл. 84 от закона и следва да си самоначисли данъка с протокол по чл.117.  Относно услугите, които са договорени във връзка с доставката на оборудването, следва да се има предвид, че съгласно чл.128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка. При съпътстващите основната доставка услуги определящото е, че за клиентите те не представляват цел сами по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната доставка.
 
Ако плащането на услугите е определено отделно и не могат да се определят като съпътстващи, тогава мястото на доставка на услугите ще се определи по чл. 21, ал. 2 от закона /или чл. 21, ал. 4, ако доставките са свързани с недвижим имот/. След като всички условия на чл. 82, ал. 2 са изпълнени – мястото на доставка е в страната, доставчикът не е установен в страната, доставките са облагаеми, тогава т. 3 определя получателя А за платец на данъка и той следва да се самообложи с издаване на протокол по чл.117 от закона.

Съответната доставка на оборудване от българската А към австрийската В ще бъде обложена в България, тъй като стоката не напуска пределите на страната, а фактурата ще бъде с 20% ДДС. Относно услугите, които ще предостави А на В, ще важат условията на чл. 21, ал. 2 от закона или чл. 21, ал. 4, когато са свързани с недвижим имот, освен ако не са съпътстващи доставки на основната доставка – оборудването.

С уважение:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>