Информация от елементите на ГФО и ред за изготвяне на отчета

Като форма и съдържание Годишният финансов отчет се регламентира със Счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети. Пълният годишен финансов отчет включва:  счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния поток и приложение. Предприятията, чиито отчети подлежат на проверка и заверка от дипломирани експерт счетоводители (независим финансов одит) изготвят и отчет за управлението.
 

Счетоводният баланс характеризира предимно имущественото състояние на предприятието към определен момент (обикновено края на отчетния период). Съгласно нашето законодателство той може да бъде изготвен в двустранна или едностранна форма. Независимо от това в каква форма ще бъде съставен счетоводния баланс всяко предприятие може да добавя допълнителни балансови пера, ако това води до вярно и честно представяне на   неговото имуществено състояние. 
 

Отчетът за приходите и разходите (известен още като сметка за печалбите и загубите) е втория елемент на Годишния финансов отчет. Основният принцип на неговото изграждане е съпоставянето на получените приходи с извършените разходи с цел да се покаже възникването на финансовия резултат. Отчетът за приходите и разходите може да се състави в двустранна или едностранна форма. В зависимост от начина на представянето на разходите на предприятието са известни два подхода за неговото изготвяне – съвкупно-разходен (брутен) принцип и реализационно-разходен (оборотен) принцип. Естествено и при двата подхода се получава един и същи финансов резултат. Разликата е само във начина по който се представят разходите на предприятието. При съвкупно-разходния принцип разходите се показват по видове (в т.ч. и по икономически елементи – за материали, за външни услуги, за амортизации, за заплати, за социални осигуровки и други разходи). За разлика от това при реализационният принцип разходите се представят според мястото на тяхното възникване (производство, управление, продажби). От началото на 2002 г. в  нашата страна са допустими и двата подхода за изготвянето на отчета и изборът на един от тях следва да се направи от ръководството на предприятието в зависимост от спецификата на неговата дейност.
 

Отчетът за паричния поток се изготвя за да се установят постъпленията и плащанията на парични средства в отделното предприятие, в рамките на отчетния период. Необходимостта от неговото съставяне възниква поради обстоятелството, че в отчета за приходите и разходите са спазени принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Това означава, че в предприятието може да бъде признат приход срещу който да не са постъпили пари и да бъде начислен разход, който все още да не е платен, т. е да не са изтекли  парични средства. 
 

Съставянето на отчета за собствения капитал се налага поради обстоятелството, че в предприятието се осъществяват стопански операции (например преоценката на дълготрайните материални активи), които водят до увеличаване или намаляване на собствения капитал без това увеличение или намаление да намира отражение в отчета за приходите и разходите. Той се изготвя в шахматна форма, като по този начин се осигурява информация не само за измененията на собствения капитал като цяло, но и по отделни негови елементи. Така може да се проследи разпределението и използването на финансовия резултат, формирането и използването на резервите  и т.н.
 

Приложението към годишния финансов отчет съдържа пояснителни сведения, имащи за цел да доизяснят информацията, представена в счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток и отчета за собствения капитал. Пояснителните сведения:

а) съдържат информация за прилаганета от предприятието счетоводната политика, 

б) представят информация на каква база е изготвен финансовия отчет на препдриятието,

в) съдържат допълнителна информация, която е съществена за потребителите, но не е представена в останалите части на отчета.

След като са приключение синтетичните счетоводни сметки следва да се състави предварителна оборотна ведомост на синтетичните сметки. На база предварителната оборотна ведомост на синтетичните сметки, може да се установи счетоводният финансов резултат, получен като разлика между общо отчетените приходи и общо отчетените разходи на предприятието. След това трябва да се изготви данъчната декалрация по реда на Закона зак орпоративното подоходно облагане. В данъчната декалрация, получената счетоводна печалба (загуба) се преобразува, като се увеличава, респ. намалява със сумите на постоянните данъчни разлики, по смисъла на ЗКПО. В резултат на тази процедура се установява данъчният финансов резултат (данъчна печалба или данъчна загуба). След това се съставя счетоводната статия за осчетоводяване на дължимия копрпоративен данък, съставя се окончателна оборотна ведомост и се пристъпва към изготвяне на останалите елементи на ГФО.