Годишното счетоводно приключване - строителни предприятия
jpga_img.jpg)
Отговор, предоставен отдоц. Светлозар Стефанов Доцент
Въпрос: Какви са особеностите на годишното счетоводно приключване в предприятията, осъществяващи строителна дейност?
Отговор:
Обкновено строителните предприятия са профилирани. Едни от тях са се специализирали в промишленото строителство - изграждат нови инвестиционни обекти като заводи, фабрики, цехове, магазини, съоръжения; мостове, пътища; инфраструктурни проекти, пречиствателни станции, язовири, тунели и пр. При тях е възможно в “чист вид“ да се прилагат изискванията на МСС 11 и съответно СС 11. Налице са един възложител - инвеститорът, и един изпълнител - строителят. Отчетният обект е сключеният между тях договор за възлагане на строителството.
Други строителни предприятия (обикновено по-малки) са се специализирали в т.нар. жилищно строителство. Тези предприятия едновременно се явяват и инвеститори, и изпълнители на строителната дейност. Т.е. в този процес няма две страни - възложител (инвеститор) и изпълнител (строител), няма и договор за възлагане. Обикновено тези предприятия не прилагат изискванията на стандарти СС/ МСС 11.
1. Особености на годишната инвентаризация в строителното предприятие.
В строителния отрасъл спецификите произтичат най-вече от вида на материалните запаси, от организацията на отчитането на материалните разходи и от начина на фактическото й провеждане.
а) Инвентаризация на материалите. Известно е, че тук се закупуват, влагат и съхраняват обемни материали - панели, конструкции, тухли, керемиди; някои от тях са в насипно състояние (пясък,чакъл), други могат да бъдат в течно състояние (горива) или пък да се съхраняват в обемисти съоръжения - вар; силози - за цимент и пр. Особеното е, че определянето на обема (количеството) им може да става или чрез оприличаване на някаква геометрична фигура като пресечена пирамида, пресечен конус (напр. за насипан пясък и/или чакъл), или чрез измерването на запълнения обем в съоръженията - при съхраняване на цимент в силози, или на горива в резервоари и пр.
б) Организация на отчитането на материалните разходи. Известно е, че в строителството има трайно създадена практика обемните материали да се изписват на разход едновременно с доставката им на строителната площадка. Обикновено тук се прилага методът за изписване на материалните запаси “конкретно определена цена на партида”. Следователно след тяхното фактическо преброяване и остойностяване (на изписаните, но реално невложени материали) към края на годината следва да се състави сторнировъчно записване (червено):
Дебит с/ка Разходи за материали
Кредит с/ка Материали
Ако строителното дружество приключва сметките за разходи по икономически елементи, следва да се състави още една сторнировъчна статия:
Дебит с/ка Разходи за основна дейност
Кредит с/ка Разходи за материали
Веднага след започване на новия отчетен период записванията трябва да се съставят отново с обикновена, черна статия.
в) Отчитане на специфичните активи - метални кофражни платна, дървен инвентарен кофраж, дървено скеле, укрепа и пр. Общото между тях е, че тези активи независимо, че реално се използват в два - триоборота, се отчитат като налични материални запаси до момента на тяхното физическо износване и реално изхабяване. Тогава те се изписват като разходи за материали. Следователно, една от задачите на инвентаризацията ще бъде да прецени физическото състояние на тези специфични активи и възможността да продължават да бъдат в употреба. В практиката, особено в миналото, към тези специфични активи се подхождаше като към едни условно “амортизируеми“ активи. Тогава при закупуването им ориентировъчно се определяше колко “оборота” могат да служат и стойността им се изписваше на разход, пропорционално на употребата.
За този вид активи считам за подходящи следните счетоводни записвания:
1. При придобиване на специфичните активи:
Дебит с/ка Материали (специфични активи)
Кредит с/ка Доставчици (Парични средства)
2. При годишната инвентаризация:
Дебит с/ка Разходи за материали - с начисленото изхабяване
Дебит с/ка Материали, втора употреба - с неизхабената част
Кредит с/ка Материали (специфични активи)
г) Инвентаризация на специфичното строително “незавършено производство” - например неизпитан излят бетон, неизтрита мозайка, немонтирана В и К и електро-арматура и пр., което следва да се инвентаризира отделно от комисиите, като се съставят инвентаризационни описи, в които се описват вложените материали, извършените количествени работи и всички други евентуални разходи по икономически елементи, като по този начин се определя себестойността на незавършеното строително производство към края на отчетния период година.
д) Инвентаризация на разчетните отношения с инвеститора: Особено важно е в края на отчетния период да се извърши писмено потвърждаване на разчетите с инвеститора по съществуващите вземания и задължения. Известно е, че през годината при превеждането на инвеститорските аванси се правят удръжки (отбиви), обикновено в размер на 10 на сто. Обичайната практика е първите 5 на сто да се възстановяват на строителя след приемането с акт (образец 19, познат ни от отменения Правилник за капиталното строителство) на изпълнените съответни строителни работи или етапи. Някъде може да се наложи определени работи да бъдат направени отново, другаде - дефектите да бъдат отстранени от строителя. Едва след това удръжките ще бъдат преведени от инвеститора към строителя. Възможно е обаче строителят по една или друга причина да не може да отстрани дефектите и най-вероятно той няма да получи първите 5 на сто отбиви. Тогава следва да се състави счетоводното записване:
Дебит с/ка Други разходи
Кредит с/ка Клиенти
А вторите 5 процента му се превеждат съгласно договора обикновено в срок от 1 година след предаването на готовия строителен обект. Затова към края на отчетния период, е особено важно да се внесе яснота в разчетите между инвеститора и строителя.
е) Инвентаризация на спомагателното производство - арматурни дворове или друго собствено производство - дърводелски цехове за дървени кофражи, дървено скеле и пр. Тук проверките на комисията по годишната инвентаризация целят да се изключат възможностите за дублиране на разходите и за пропуски при отчитането им. Ако например бетоновото желязо вече е отразено като разходи за материали при изготвянето на арматурата в собствения арматурен двор и втори път - като разход за армиране на съответния строителен обект, то при съставянето на годишния Отчет за приходи и разходи това ще бъде отразено чрез корективното перо Материали собствено производство.
ж) Особености при отчитането на т.нар. временно строителство. Характерно за него е, че всичките му обекти са предназначени да обслужват основния обект по време на изграждането му. Разходите за временно строителство са характерни само за този отрасъл. Обикновено след приключване на основния обект изградените сгради и съоръжения подлежат на разрушаване. Счита се за целесъобразно отчитането на разходите за и приходите от временното строителство да бъде организирано, като се използват сметките от групата на финансиранията - да се ползва напр. с/ка Финансиране на временното строителство. В края на отчетния период тази сметка следва да се приключи в с/ка Печалби и загуби от текущата година.
2. Годишно приключване в предприятията, прилагащи СС/МСС 11 Договори за строителство
Необходимо е да обърнем внимание, че и МСС 11 и СС 11 определят единствено “дял на завършено строителство” като метод за признаване на приходи и разходи чрез отнасянето им към етап на изпълнение на договора” за отчитане на договорите за строителна дейност. МСС 11 от своя страна го нарича “процент на завършеност”. При него на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа. Той дава полезна информация както за степента на изпълнение на работата по договора, така и за резултатите през конкретния отчетен период. Етапът на изпълнение на даден договор може да бъде определен по много начини. Предприятието използва този метод, който позволява надеждно измерване на извършената работа. В зависимост от характера на строителната дейност тук могат да бъдат използвани следните примерни показатели:
- съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към предвидените общи разходи по договора (пример за това е разгледан по-долу);
- количествените сметки (разчети) cа извършената работа - например куб.м. изкоп, куб.м. налят бетон;
- частта на натуралното изпълнение на работата по договора. Тук можем да посочим използваните в практиката: завършване на изкопните работи; изпълнение до “кота нула”; изпълнение до “кота било”; завършване на етап “груб строеж” и пр.
Трябва да наблегнем на обстоятелството, че това са само “счетоводни“ етапи, свързани с отчитането на приходи, разходи и финансов резултат. Това не са познатите строителни етапи, регламентирани в бившата Наредба 6.
Приходите по договора за строителна дейност се измерват по справедливата стойност на възнаграждението. Те включват както първоначалната сума, вписана в договора, така и евентуалните допълнителни работи вследствие на последващи изменения в обема на работите.
Разходите по договора за строителна дейност могат да включват:
На първо място това са разходите, пряко свързани с изпълнението на конкретния договор. Тъй като те са подробно изброени в т. 5.1 на стандарта, тук няма да ги повтаряме.
На второ място това са т. нар. “общи разходи за договорите”. Те се отнасят към дейността изобщо и могат да се отнесат към конкретен договор - разходи за застраховки, проектиране и пр.
Други разходи - общи административни разходи, разходи за развойна дейност и т.н.
Разходите, които не могат да бъдат отнесени към договорната дейност, но са необходимоприсъщи, като общи административни разходи, разходи за наеми, разходи по продажби и т.н., следва да се признават като текущи в счетоводството на строителния предприемач. Това са т.нар. административно-управленски разходи, събирани в с/ка Разходи за организация и управление.
Признаване на приходите и разходите. Ако резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, то приходите и разходите, свързани с договора за строителната дейност следва да бъдат признати като текущи след съпоставянето на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на годишния финансов отчет - 31 декември 2005 година.
3. Отчитане на последващото гаранционно поддържане
Във връзка с точка 9.5 от СС 11, поетите ангажименти за последващо гаранционно обслужване се третират като поети правни и/или конструктивни задължения по смисъла на СС 37 Провизии, условни задължения и условни пасиви. Поетите ангажименти за гаранционно обслужване за определен период от време (това се налага от Наредба № 2 на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр.72/2003 г.) се отчитат, като се начисляват разходи за провизии. Счетоводното отчитане на тези провизии води до отчитането на текущи разходи в ОПР и задължение (пасив) в баланса на дружеството със сума, равна на най-добрата прибилизителна оценка на размера на разходите, необходими за покриване на това задължение. Фактически извършените разходи след това, по време на гаранционното обслужване, трябва да се отчитат в намаление на начислената провизия. Като финансов приход ще се отчете само неизползваната част от формираната преди това провизия. Размерът на задължението се определя по методите, описани в СС 37, като най-общо казано е най-добрата приблизителна оценка. Някои строителни предприятия използват като база процент от приходите по договора; други използват процент от разходите; трети правят анализ на миналия си опит и се опитват да прогнозират приблизително по-точно необходимите бъдещи разходи - но универсална рецепта няма. Това е все пак приблизителна оценка.
Тук могат да възникнат следните въпроси: Дали провизиите за гаранции следва да се начисляват едва след приключване на целия строителен договор, или следва да се начисляват в края на всяка година - успоредно с приключването на отделните строителни работи и етапи. Личното ми мнение е, че разходите за формиране на провизии трябва да се начисляват след края на всеки етап, задължително при годишното приключване, защото отделните видове работи имат различна продължителност на гаранционните срокове, записани в наредбата. Освен това приходът, изчислен по метода “дял на завършеност”, се признава напълно в края на отчетния период - следователно така ще има и съпоставимост на приходи и разходи.
Счетоводните записвания са известни:
Дебит с/ка Разходи за гаранционно поддържане
Кредит с/ка Провизии за добро качество
Ако в рамките на 2012 година строителят е отстранявал дефекти следствие от лошокачествена строителна дейност, за която към 31.12.2011 г. има начислена провизия, счетоводното записване може да бъде:
Дебит с/ки Провизии за добро качество
Кредит с/ки Материали, персонал, осигуровки, доставчици и пр.
Ако към 31.12.2012 година изтича срокът за гаранциите, за които са били начислени провизии в предходни отчетни периоди, и се окаже, че не са били извършвани никакви дейности, начислената провизия следва да се реинтегрира в приходите към 31.12.2012 година.
Счетоводното записване може да бъде:
Дебит с/ка Провизии
Кредит с/ка Други финансови приходи
От гледна точка на ЗКПО, сумата на начислените разходи (като провизии за гаранционно поддържане) увеличава финансовия резултат по годишната данъчна декларация. Материалният данъчен закон дава възможност при извършване на фактически разходи и/или при реинтегрирането на провизията в приходи с цялата сума да се намали финансовият резултат по годишната данъчна декларация в следващ отчетен период. Дали строителното предприятие ще отчете отсрочен данъчен актив по тази временна разлика и след това ще отчете обратното му проявление, или ще ги третира като постоянни разлики, е решение на ръководството.
Други строителни предприятия (обикновено по-малки) са се специализирали в т.нар. жилищно строителство. Тези предприятия едновременно се явяват и инвеститори, и изпълнители на строителната дейност. Т.е. в този процес няма две страни - възложител (инвеститор) и изпълнител (строител), няма и договор за възлагане. Обикновено тези предприятия не прилагат изискванията на стандарти СС/ МСС 11.
1. Особености на годишната инвентаризация в строителното предприятие.
В строителния отрасъл спецификите произтичат най-вече от вида на материалните запаси, от организацията на отчитането на материалните разходи и от начина на фактическото й провеждане.
а) Инвентаризация на материалите. Известно е, че тук се закупуват, влагат и съхраняват обемни материали - панели, конструкции, тухли, керемиди; някои от тях са в насипно състояние (пясък,чакъл), други могат да бъдат в течно състояние (горива) или пък да се съхраняват в обемисти съоръжения - вар; силози - за цимент и пр. Особеното е, че определянето на обема (количеството) им може да става или чрез оприличаване на някаква геометрична фигура като пресечена пирамида, пресечен конус (напр. за насипан пясък и/или чакъл), или чрез измерването на запълнения обем в съоръженията - при съхраняване на цимент в силози, или на горива в резервоари и пр.
б) Организация на отчитането на материалните разходи. Известно е, че в строителството има трайно създадена практика обемните материали да се изписват на разход едновременно с доставката им на строителната площадка. Обикновено тук се прилага методът за изписване на материалните запаси “конкретно определена цена на партида”. Следователно след тяхното фактическо преброяване и остойностяване (на изписаните, но реално невложени материали) към края на годината следва да се състави сторнировъчно записване (червено):
Дебит с/ка Разходи за материали
Кредит с/ка Материали
Ако строителното дружество приключва сметките за разходи по икономически елементи, следва да се състави още една сторнировъчна статия:
Дебит с/ка Разходи за основна дейност
Кредит с/ка Разходи за материали
Веднага след започване на новия отчетен период записванията трябва да се съставят отново с обикновена, черна статия.
в) Отчитане на специфичните активи - метални кофражни платна, дървен инвентарен кофраж, дървено скеле, укрепа и пр. Общото между тях е, че тези активи независимо, че реално се използват в два - триоборота, се отчитат като налични материални запаси до момента на тяхното физическо износване и реално изхабяване. Тогава те се изписват като разходи за материали. Следователно, една от задачите на инвентаризацията ще бъде да прецени физическото състояние на тези специфични активи и възможността да продължават да бъдат в употреба. В практиката, особено в миналото, към тези специфични активи се подхождаше като към едни условно “амортизируеми“ активи. Тогава при закупуването им ориентировъчно се определяше колко “оборота” могат да служат и стойността им се изписваше на разход, пропорционално на употребата.
За този вид активи считам за подходящи следните счетоводни записвания:
1. При придобиване на специфичните активи:
Дебит с/ка Материали (специфични активи)
Кредит с/ка Доставчици (Парични средства)
2. При годишната инвентаризация:
Дебит с/ка Разходи за материали - с начисленото изхабяване
Дебит с/ка Материали, втора употреба - с неизхабената част
Кредит с/ка Материали (специфични активи)
г) Инвентаризация на специфичното строително “незавършено производство” - например неизпитан излят бетон, неизтрита мозайка, немонтирана В и К и електро-арматура и пр., което следва да се инвентаризира отделно от комисиите, като се съставят инвентаризационни описи, в които се описват вложените материали, извършените количествени работи и всички други евентуални разходи по икономически елементи, като по този начин се определя себестойността на незавършеното строително производство към края на отчетния период година.
д) Инвентаризация на разчетните отношения с инвеститора: Особено важно е в края на отчетния период да се извърши писмено потвърждаване на разчетите с инвеститора по съществуващите вземания и задължения. Известно е, че през годината при превеждането на инвеститорските аванси се правят удръжки (отбиви), обикновено в размер на 10 на сто. Обичайната практика е първите 5 на сто да се възстановяват на строителя след приемането с акт (образец 19, познат ни от отменения Правилник за капиталното строителство) на изпълнените съответни строителни работи или етапи. Някъде може да се наложи определени работи да бъдат направени отново, другаде - дефектите да бъдат отстранени от строителя. Едва след това удръжките ще бъдат преведени от инвеститора към строителя. Възможно е обаче строителят по една или друга причина да не може да отстрани дефектите и най-вероятно той няма да получи първите 5 на сто отбиви. Тогава следва да се състави счетоводното записване:
Дебит с/ка Други разходи
Кредит с/ка Клиенти
А вторите 5 процента му се превеждат съгласно договора обикновено в срок от 1 година след предаването на готовия строителен обект. Затова към края на отчетния период, е особено важно да се внесе яснота в разчетите между инвеститора и строителя.
е) Инвентаризация на спомагателното производство - арматурни дворове или друго собствено производство - дърводелски цехове за дървени кофражи, дървено скеле и пр. Тук проверките на комисията по годишната инвентаризация целят да се изключат възможностите за дублиране на разходите и за пропуски при отчитането им. Ако например бетоновото желязо вече е отразено като разходи за материали при изготвянето на арматурата в собствения арматурен двор и втори път - като разход за армиране на съответния строителен обект, то при съставянето на годишния Отчет за приходи и разходи това ще бъде отразено чрез корективното перо Материали собствено производство.
ж) Особености при отчитането на т.нар. временно строителство. Характерно за него е, че всичките му обекти са предназначени да обслужват основния обект по време на изграждането му. Разходите за временно строителство са характерни само за този отрасъл. Обикновено след приключване на основния обект изградените сгради и съоръжения подлежат на разрушаване. Счита се за целесъобразно отчитането на разходите за и приходите от временното строителство да бъде организирано, като се използват сметките от групата на финансиранията - да се ползва напр. с/ка Финансиране на временното строителство. В края на отчетния период тази сметка следва да се приключи в с/ка Печалби и загуби от текущата година.
2. Годишно приключване в предприятията, прилагащи СС/МСС 11 Договори за строителство
Необходимо е да обърнем внимание, че и МСС 11 и СС 11 определят единствено “дял на завършено строителство” като метод за признаване на приходи и разходи чрез отнасянето им към етап на изпълнение на договора” за отчитане на договорите за строителна дейност. МСС 11 от своя страна го нарича “процент на завършеност”. При него на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа. Той дава полезна информация както за степента на изпълнение на работата по договора, така и за резултатите през конкретния отчетен период. Етапът на изпълнение на даден договор може да бъде определен по много начини. Предприятието използва този метод, който позволява надеждно измерване на извършената работа. В зависимост от характера на строителната дейност тук могат да бъдат използвани следните примерни показатели:
- съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към предвидените общи разходи по договора (пример за това е разгледан по-долу);
- количествените сметки (разчети) cа извършената работа - например куб.м. изкоп, куб.м. налят бетон;
- частта на натуралното изпълнение на работата по договора. Тук можем да посочим използваните в практиката: завършване на изкопните работи; изпълнение до “кота нула”; изпълнение до “кота било”; завършване на етап “груб строеж” и пр.
Трябва да наблегнем на обстоятелството, че това са само “счетоводни“ етапи, свързани с отчитането на приходи, разходи и финансов резултат. Това не са познатите строителни етапи, регламентирани в бившата Наредба 6.
Приходите по договора за строителна дейност се измерват по справедливата стойност на възнаграждението. Те включват както първоначалната сума, вписана в договора, така и евентуалните допълнителни работи вследствие на последващи изменения в обема на работите.
Разходите по договора за строителна дейност могат да включват:
На първо място това са разходите, пряко свързани с изпълнението на конкретния договор. Тъй като те са подробно изброени в т. 5.1 на стандарта, тук няма да ги повтаряме.
На второ място това са т. нар. “общи разходи за договорите”. Те се отнасят към дейността изобщо и могат да се отнесат към конкретен договор - разходи за застраховки, проектиране и пр.
Други разходи - общи административни разходи, разходи за развойна дейност и т.н.
Разходите, които не могат да бъдат отнесени към договорната дейност, но са необходимоприсъщи, като общи административни разходи, разходи за наеми, разходи по продажби и т.н., следва да се признават като текущи в счетоводството на строителния предприемач. Това са т.нар. административно-управленски разходи, събирани в с/ка Разходи за организация и управление.
Признаване на приходите и разходите. Ако резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, то приходите и разходите, свързани с договора за строителната дейност следва да бъдат признати като текущи след съпоставянето на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на годишния финансов отчет - 31 декември 2005 година.
3. Отчитане на последващото гаранционно поддържане
Във връзка с точка 9.5 от СС 11, поетите ангажименти за последващо гаранционно обслужване се третират като поети правни и/или конструктивни задължения по смисъла на СС 37 Провизии, условни задължения и условни пасиви. Поетите ангажименти за гаранционно обслужване за определен период от време (това се налага от Наредба № 2 на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр.72/2003 г.) се отчитат, като се начисляват разходи за провизии. Счетоводното отчитане на тези провизии води до отчитането на текущи разходи в ОПР и задължение (пасив) в баланса на дружеството със сума, равна на най-добрата прибилизителна оценка на размера на разходите, необходими за покриване на това задължение. Фактически извършените разходи след това, по време на гаранционното обслужване, трябва да се отчитат в намаление на начислената провизия. Като финансов приход ще се отчете само неизползваната част от формираната преди това провизия. Размерът на задължението се определя по методите, описани в СС 37, като най-общо казано е най-добрата приблизителна оценка. Някои строителни предприятия използват като база процент от приходите по договора; други използват процент от разходите; трети правят анализ на миналия си опит и се опитват да прогнозират приблизително по-точно необходимите бъдещи разходи - но универсална рецепта няма. Това е все пак приблизителна оценка.
Тук могат да възникнат следните въпроси: Дали провизиите за гаранции следва да се начисляват едва след приключване на целия строителен договор, или следва да се начисляват в края на всяка година - успоредно с приключването на отделните строителни работи и етапи. Личното ми мнение е, че разходите за формиране на провизии трябва да се начисляват след края на всеки етап, задължително при годишното приключване, защото отделните видове работи имат различна продължителност на гаранционните срокове, записани в наредбата. Освен това приходът, изчислен по метода “дял на завършеност”, се признава напълно в края на отчетния период - следователно така ще има и съпоставимост на приходи и разходи.
Счетоводните записвания са известни:
Дебит с/ка Разходи за гаранционно поддържане
Кредит с/ка Провизии за добро качество
Ако в рамките на 2012 година строителят е отстранявал дефекти следствие от лошокачествена строителна дейност, за която към 31.12.2011 г. има начислена провизия, счетоводното записване може да бъде:
Дебит с/ки Провизии за добро качество
Кредит с/ки Материали, персонал, осигуровки, доставчици и пр.
Ако към 31.12.2012 година изтича срокът за гаранциите, за които са били начислени провизии в предходни отчетни периоди, и се окаже, че не са били извършвани никакви дейности, начислената провизия следва да се реинтегрира в приходите към 31.12.2012 година.
Счетоводното записване може да бъде:
Дебит с/ка Провизии
Кредит с/ка Други финансови приходи
От гледна точка на ЗКПО, сумата на начислените разходи (като провизии за гаранционно поддържане) увеличава финансовия резултат по годишната данъчна декларация. Материалният данъчен закон дава възможност при извършване на фактически разходи и/или при реинтегрирането на провизията в приходи с цялата сума да се намали финансовият резултат по годишната данъчна декларация в следващ отчетен период. Дали строителното предприятие ще отчете отсрочен данъчен актив по тази временна разлика и след това ще отчете обратното му проявление, или ще ги третира като постоянни разлики, е решение на ръководството.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
18Ноем2016
Отчитане на извършени услуги и прехвърляне на активи от дружества на техен консорциум
от Наталия Василева
на 18 Ноем 2016
24Февр2015
Kорекция на счетоводна грешка - неотразено капиталово участие
от Елена Илиева
на 24 Февр 2015
19Дек2014
Предприятия със селскостопанска дейност - годишно приключване
от доц. Светлозар Стефанов
на 19 Дек 2014