Загуба от обезценка

Предприятията, прилагащи Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, спазват СС 36 Обезценка на активи  при определяне на правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активи, когато тя превишава тяхната възстановима стойност. Счетоводният принцип за предпазливост изисква активите на предприятието да се представят във финансовите му отчети без да се надценяват. Такова надценяване е възможно, когато балансовата стойност на актива превиши неговата възстановима стойност.
 

Обезценка на активи се извършва при идентифицирането на условия, които посочват, че може да е възникнала обезценка. Не се извършват обезценки на всички активи в края на отчетния период, защото това би било в противоречие с принципа за съпоставимост между полза и разходи за предприятието, и би било голямо затруднение. По скоро се оценяват условията, които предполагат повишен риск от обезценка.

Съгласно параграф 3.2. от СС 36 обезценка на активите се извършва, като се спазва следният ред:

а) определя се дали са налице условия за обезценка на актива;

б) определя се възстановимата стойност на актива;

в) определя се загубата от обезценка на актива.

Стандартът посочва като минимум следните външни и вътрешни признаци за възможна обезценка. 

а) външни източници на информация:

- продажната цена на актива е спаднала повече, отколкото би могло да се очаква, вследствие на моралното и физическото му изхабяване;

- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда;

- пазарните лихвени проценти или другите пазарни нива на доходи от инвестиции са се увеличили, което ще повиши нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба;

- балансовата стойност на нетните активи на предприятието е по-висока от пазарната му капитализация;

б) вътрешни източници на информация:

- е постъпила информация за значително морално изхабяване или за физическа повреда на актива;

- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в степента или в начина на използване на актива, като преустановяване или преструктуриране на дейността, в която се използва активът; продажба на актива преди предварително установения срок и други подобни;

- вътрешните отчети на предприятието показват вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива под очакваната.

Предприятието може да разработи и други показатели или да използва други източници на информация.
 

Възстановима стойност е по-високата от нетната продажна цена на актива и неговата стойност в употреба. Нетна продажна цена е сумата, която може да се получи за актива при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването ѝ купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата. Стойността в употреба е сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му. При определяне на стойността в употреба се спазват следните процедури:

а) определят се очакваните бъдещи входящи и изходящи парични потоци, които могат да се получат от употребата и от окончателното освобождаване от актива;

б) определя се подходяща норма на дисконтиране към тези бъдещи парични потоци.

Стандартът дава и други насоки за определяне на нетната продажна цена на актива и неговата стойност в употреба. В случаите, когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на актива, стойността му в употреба се приема за възстановима стойност. Ако няма доказателства, че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на актива, последната се приема за негова възстановима стойност.
 

Когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) стойност на актива, предприятието отразява намаление на балансовата стойност до размера на възстановимата му стойност. Намалението се третира като загуба от обезценка. Загубата от обезценка на актив се признава веднага като текущ разход за дейността. Ако след извършена обезценка на актива неговата възстановима стойност превиши балансовата му стойност, се отразява възстановяване на загубата от обезценка - като текущ приход от дейността - до размера на предходната обезценка, която е била отразена като текущ разход за дейността.

Пример:

Предприятие има товарен автомобил с отчетна стойност 100 000 лева, начислени амортизации 20 000 лева и балансова стойност 80 000 лева. Установена е потребност от проверка за обезценка, тъй като продажната цена на товарния автомобил е спаднала повече, отколкото се очаква в следствие на физическото му изхабяване. Очакваната цена на автомобила при евентуална продажба е 30 000 лева, а очакваните разходи за продажба са 1 000 лева. Нетната продажна цена на товарния автомобил е 29 000 лева (30 000 – 1 000). Очаква се от използването му в предприятието да постъпят 33 000 лева, като средногодишния лихвен процент, който се използва е 10 %. До края на полезния живот на товарния автомобил остават три години. Настоящата стойност (дисконтираната сума) на бъдещите постъпления е 24 800 лева. Възстановимата стойност на товарния автомобил е 29 000 лева (по – високата стойност между 29 000 лева и 24 800 лева), която е с 51 000 лева по – ниска от балансовата стойност на товарния автомобил. Следва да се отрази загуба от обезценка в размер на 51 000 лева.

Намалението на балансовата стойност на активите, когато те са амортизируеми, става чрез увеличение на неговия коректив, т.е. амортизациите. Ще се състави статията:

Дебит сметка Разходи за обезценка на дълготрайни материални активи  51 000

Кредит сметка Амортизация на транспортни средства        51 000

След тази счетоводна статия, балансовата стойност на товарния автомобил ще се намали до 29 000 лева, колкото е и неговата възстановима стойност.

Когато са налице обстоятелства за възстановяване на загубата от обезценка, се съставя следната счетоводна статия:

Дебит сметка Амортизация на транспортни средства  

Кредит сметка Приходи от възстановени загуби от обезценка

Възстановяване на загуба се допуска само до размера на отчетената загуба от обезценка.
 

При извършване на обезценки, следва да се има предвид, че съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на активи се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.