Фактура за закупуване на услуга за фирма от офшорен щат в САЩ

Разпоредбите на чл. 21 до чл. 24 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) регламентират мястото на изпълнение за трансгранични услуги. В европейските практики относно ДДС понятието трансгранични услуги се използва за доставки на услуги, при които доставчикът и получателят са установени на териториите на различни държави, като поне една от страните по доставката е установена на територията на Европейския съюз (ЕС). Трансграничните услуги попадат в общата система на ДДС и съответно в регулативния обхват на всеки европейски ЗДДС. 

В чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е въведено основно общо правило за място на изпълнение на трансгранични услуги, т.е. то е при получателя на услугата и се облага чрез самоначисляване на ДДС.

Уточняваме, че облагането в лицето на получателя на доставка на услуга, не се определя по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС определя мястото на изпълнение. Самото облагане в режим на самоначисляване се регламентира от друга разпоредба – чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Разпоредбата гласи, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице.

За самоначисляването на данъка, като получатели на услуга, издавате протокол по чл. 117 от ЗДДС. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 от регистрираното лице - получател по доставката. Обстоятелството дали доставчикът е регистриран по ЗДДС е без значение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗДДС протоколът задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. името и идентификационния номер по ДДС на получателя на услугата;
3. количеството и вида на услугата;
4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
5. данъчната основа;
6. ставката на данъка;
7. основанието за начисляване на данъка от получателя на услугата;
8. размерът на данъка;
9. идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, и номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по - късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. от извършване на услугата и задължително следва да се отрази в дневника за продажби за периода, през който е издаден (чл. 124, ал. 2 от ЗДДС).

Отразяването на протокола в дневника за продажби и справката – декларация по ЗДДС става по следния начин: данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по колона 14), съответно в справката - декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС).

Когато е налице право на данъчен кредит за самоначисления данък, то се упражнява най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който е издаден протокола по чл. 117 от ЗДДС чрез включването му в дневника за покупките.

При наличие на право на пълен данъчен кредит, издаденият протокол се включва в дневника за покупките и справка–декларацията по ЗДДС по следния начин: данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 - 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката - декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2 - 5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит).

Получената фактура от чуждестранния доставчик не се включва в отчетните регистри по ЗДДС. В отчетните регистри по ЗДДС се включва само издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на данък във връзка с тази доставка, който е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и отговаря на всичките му нормативни изисквания.
 
ЗКПО в чл. 12, ал. 9 определя, че неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната. Съглано чл. 195, ал. 1 от ЗКПО тези доходи на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.