Фактура за транспорт на грозде до Италия с цел обработка на ишлеме

Съгласно чл. 7, ал. 5, т. 8 при изпращане или транспортиране, от данъчно задължено лице или за негова сметка, на стока (в случая грозде), която е обект на работа в друга държава-членка (в случая Италия), не е налице вътреобщностна доставка, при условие, че след извършване на работата, стоката се връща на изпращача на територията на страната. Видно от вашето запитване, след като изпратеното от вашето предприятие грозде не се връща от Италия в България, то в случая изпращането на стоката в Италия не попада в посоченото изключение да не се класифицира като вътреобщностна доставка. В запитването си не твърдите, че вашето предприятие има регистрация по ДДС в Италия, поради което описаната фактическа обстановка не може да се счита за трансфер на стоки, който представлява вътреобщностна доставка (ВОД) по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.

По силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.

След като Вашето предприятие е осъществило трансфер на стоки (грозде), в условията, при които има регистрация по ДДС в България, но същевременно не е регистрирано по ДДС в другата държава членка - Италия, това движение на стоките, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, поради което транспортирането на гроздето от България до Италия, което не се връща обратно в България, ще подлежи на облагане с ДДС, но прилагайки данъчна ставка 20 на сто.

Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и съответно начисляването на дължимият 20% ДДС следва да се извърши посредством издаването на протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта. Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.

Данъчната основа на тази доставка, върху която следва да начислите 20% ДДС се определя съгласно правилата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната данъчна норма тя е равна на данъчната основа при придобиването на стоката (гроздето) или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена на данъчната основа при вноса.

По отношение на последващите продажби на продукцията вино на предприятия, установени в други държави членки на Европейския съюз можем да кажем, че мястото на изпълнение при доставка на стока се регламентира в чл. 17 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 на същия член място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя (чл. 17, ал. 2 от ЗДДС). Предвид горните правила, при доставка на вино на територията на Италия мястото на изпълнение на тази доставка е в Италия. Това означава, че ако дружеството разполага с ИН за целите на ДДС в Италия доставката следва да се третира, съгласно италианското законодателство и не се дължи ДДС по реда на ЗДДС. След като стана ясно, че Вашето предприятие няма ИН за целите на ДДС в Италия, то с тази доставка ще формира оборот за задължителна регистрация по ДДС в Италия.

Получената услуга по обработка на гроздето в Италия от Вашия контрагент попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, което означава, че мястото на изпълнение на тази услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – т.е. на територията на Р. България. Това означава, че в издадената от Италианската фирма фактура ДДС ще е дължим по реда на обърнатото данъчно задължение. Ето защо, италианското дружество не трябва да начислява ДДС, а Ваше задължение, по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 и във връзка с прилагането на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, да си самоначислите дължимия ДДС посредством издаването на протокол.