Документи за доказване на сделка по закупуване на зърно

За разлика от ВОД, за които в ППЗДДС са изрично записани изискуемите документи, с които се удостоверява наличие на обстоятелства за доставката, при вътрешните доставки липсва такава нормативна уредба. Наличието на доставка се доказва с всички относими доказателствени средства, които могат да бъдат представени в рамките на едно контролно производство. Писмените доказателства включват не само приемо-предавателни протоколи и договори, а могат да бъдат и товарни документи, търговска кореспонденция и др. В този смисъл бихме могли да посъветваме предприятието да направи преценка съобразно спецификата на оперативната си дейност какви документи биха могли да бъдат изготвяни така, че от една страна реалността на доставките да е в достатъчна степен документално доказуема, а от друга страна при съставянето на въпросната документация да не се ангажира необосновано голям ресурс.
 
В случая явно става въпрос за получател по доставки на стоки от Приложение 2 към ЗДДС, които са с режим на обратно начисляване на данъка от получателя. При липса на документи за извършените доставки в хода на контролно производство контролният орган би могъл да застъпи тезата за липса на доставка и на това основание да откаже право на данъчен кредит. За оборването на тази теза следва да се представят доказателства най-малкото, че получателят е получил стоки от вида на фактурираните и/или че е извършил последваща доставка с такива стоки. Ако поне едно от тези обстоятелства бъде доказано, данъчен кредит може да бъде отказан само при наличие на обективни данни, че ревизираното лице съзнателно участва в измама. От друга страна, дори и данъчен кредит да бъде отказан поради липса на реално извършена доставка (с изключение на случаите на доказано участие в измама), би следвало контролният орган да позволи корекция на грешно начисления ДДС от получателя, с което крайният данъчен ефект от констатациите за получателя би бил нулев. Въпреки че тези концепции се основават на трайна съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Върховния административен съд на Република България, е възможно те да могат да бъдат приложени едва в хода на съдебно производство при обжалване на вече издаден ревизионен акт.