Документи за доказване на дейност

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3. Щом услугите по транспорт на стоки се предоставят към данъчно задължени лица, установени извън територията на страната, за доставката не се начислява български данък, но тя не попада в обхвата на глава трета от ЗДДС и съответно не се прилагат изискванията за удостоверяване на обстоятелства при международен транспорт на стоки по чл. 23 от ППЗДДС.
 
Когато получател по доставката на транспортна услуга е данъчно задължено лице, което е установено извън територията на страната, доставчикът следва на първо място да се снабди с доказателства относно статута на получателя като данъчно задължено лице и неговото място на установяване и на следващо място с обичайните доказателства, че доставката действително е извършена.
 
В чл. 18 от регламент за изпълнение ЕС/282/2011 се съдържат подробни изисквания относно доказателствата, с които доставчикът следва да разполага, за да счита получателя за данъчно задължено лице. Най-общо казано за получатели, установени в друга държава членка, това е валиден номер по ДДС. За получатели, установени в трети страни това може да бъде удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС, идентификационен номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, както и всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
Относно действителността на извършената услуга в нормативните текстове няма изрични регулация в този случай и доставчикът следва да разполага с всякакви доказателства, от които да е видно, че услугите действително са извършени и получени. Последващата доставка на същата услуга към друг получател би могла също да се приеме за такова доказателство.
 

С уважение:

Още за ЗДДС:

Нормативна рамка

Регламент за изпълнение ЕС/282/2011

ЗДДС

ППЗДДС