Документи по прилагане на СИДДО и декларация по чл. 92 от ЗКПО

Двустранните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) съдържат разпоредби само относно материалния обхват на данъчното облагане – субекти и обекти на облагане (данъчно задължени лица и видове доходи и данъци), както и методите за избягване на двойното данъчно облагане за конкретните данъци и доходи, но не и процедурни правила за прилагане на спогодбата. Процедурите по прилагане на СИДДО са обект на националното законодателство на държавата, в която възниква дължимост на данък. В този смисъл, за да се изиска прилагането на СИДДО между България и Канада за данък при източника, дължим в Канада, следва да се приложи процесуалната процедура, разписана в канадското данъчно законодателство. Българското данъчно законодателство в случая е компетентно едва при облагането на канадския доход като част от световния доход на местното данъчно задължено лице и няма отношение към дължимостта и размера на канадския данък.

Изложеното във въпроса навежда на извода, че доходът, който българското дружество получава, би могъл да се класифицира като „доход от технически услуги”. В СИДДО с Канада техническите услуги не са изрично дефинирани и се облагат според българското вътрешно законодателство. За тези доходи не е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане и за тях не се попълва Приложение 2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага  метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012). Ако доходът попада в определението за авторски и лицензионни възнаграждения съгласно чл. 12 от спогодбата, тези доходи могат да се облагат също и в държавата, в която възникват и в съответствие с нейното законодателство, като за тях е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „данъчен кредит”. За тези доходи се попълва Приложение 2 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

За тълкуване на конкретни текстове от приложимата СИДДО с Канада можете да изпратите запитване до Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.