Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Деклрариране на електронни услуги

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 29 Апр 2015 favorite
Въпрос: Фирмата е доставчик на електронни услуги включително и към данъчно незадължени лица, установени в ЕС. Регистрирани сме по чл. 156 от ЗДДС и декларираме тези доставки по реда на специалния режим „в Съюза”. Следва ли въпросните доставки да се декларират ежемесечно и в дневник продажби?

Отговор:
Съгласно чл. 111а от ЗДДС документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава ХІ от ЗДДС само когато данъкът е изискуем от получателя. В чл. 159а ал. 2 от ЗДДС изрично е записано, че доставките на услуги по чл. 21 ал. 6 от закона, за които се прилагат специалните режими за облагане „в Съюза” и „извън Съюза” се документират съгласно законодателството на държавата членка по потребление. Видно от цитираните разпоредби, за доставките на услуги извършвани по електронен път, които съгласно чл. 21 ал. 6 от закона са с място на изпълнение на територията на друга държава членка, не са в сила разпоредбите на чл. 113 и чл. 119 от ЗДДС и за тях няма задължение нито за издаване на фактура, нито за включването им в отчета за извършените продажби, тъй като данъкът за тях е изискуем от доставчика. Издадените по силата на чуждо данъчно законодателство документи не са данъчни документи по българския ЗДДС и не се включват в отчетните регистри.
 
От друга страна, лицата, регистрирани по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на режим „в Съюза”, ползват право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната по общите правила на ЗДДС. В сила е разпоредбата на чл. 69 ал. 2 т. 1 от закона и за целите на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаеми доставки се смятат и доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното данъчно задължено лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. В обхвата на тази разпоредба попадат както доставките на услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, така и тези с място на изпълнение на територията на друга държава членка, без значение от кого е изискуем данъкът по тях. Единственото условие е, тези доставки да са облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на България. Невъзможността такива доставки да бъдат включени в общия оборот на извършените от лицето облагаеми доставки накърнява правото му на данъчен кредит, особено в случаите, когато е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 3 т. 3 от закона, данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69 ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната, се включват в оборота, за който лицето има право на приспадане на данъчен кредит.
 
В резюме на горното се налага изводът, че включването в дневник продажби на доставките на услуги, които съгласно чл. 21 ал. 6 са с място на изпълнение извън територията на страната (включително и тези с място на изпълнение в друга държава членка) е изцяло в интерес на доставчика. Още повече, че размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на база оборотите за цялата предходна календарна година и липсата на тези доставки в общия оборот на облагаемите доставки може да окаже сериозно влияние върху размера на коефициента по чл. 73 ал. 5 и оттам и върху размера на ползвания данъчен кредит.
 
Считаме, че за целите на правото на приспадане на данъчен кредит на доставчика, извършените от него доставки по чл. 21 ал. 6 с място на изпълнение извън територията на страната, включително и тези с място на изпълнение на територията на друга държава членка, могат да се включат в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона, в частта „Обща сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по чл. 112 ал. 3 т. 2 от ППЗДДС, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит)” и на това основание да се посочат в Дневник продажби в кол. 23 „Данъчна основа на доставките по чл. 69 ал. 2”. Възможно е, разбира се, и издаването на фактура по чл. 113 от закона за всяка отделна доставка, но този подход едва ли е за предпочитане при наличие на опция за обобщено документиране.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x