Деклариране на внесени, но неудържани суми

Разпоредбите на чл. 195 от ЗКПО изискват при изплащане/ начисляване на чуждестранни юридически лица на доходи от авторски и лицензионни възнаграждения и на доходи от технически услуги да се удържа данък при източника в размер на 10 на сто от брутния размер на тези доходи. Изключение прави случая, когато се изплащат авторски и лицензионни възнаграждения на лице, което е местно на държава членка на ЕС и платецът на дохода е свързано лице с получателя на дохода – подробните изисквания за прилагане на това изключение са регламентирани в чл. 195, ал. 7 - 12.

Дължимият данък следва да се удържи и внесе по сметка на ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ изплащането на дохода. В същия срок платецът на доходите е длъжен да подаде декларация за дължими данъци по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001). Размерът на дължимия данък от предприятието за съответното тримесечие се посочва в Част ІV Деклариране на дължимия данък на ред 6 Данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, колона 3 размер на дължимия данък за съответния период от платеца на дохода.

Годишна декларация за така удържания данък при източника за начислени/ изплатени доходи на чуждестранни юридически лица не се подава.

Допустимо е както в случая постъпвате, данъкът да се изплаща за сметка на платеца на доходите. Дори съгласно чл. 203 от ЗКПО, когато платец на доходите по чл. 194 и 195 не е удържал и внесъл дължимия данък при източника, същият отговаря солидарно за задълженията на получателите на тези доходи. Фактът, че вие плащате за ваша сметка дължимия данък не променя начина и сроковете за деклариране и внасяне на данъка при източника. В този случай ви обръщаме внимание, че така платеният за ваша сметка данък представлява разход, който не е признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО и този разход ще формира данъчна постоянна разлика за вашето дружество.

В случай на изплащане/начисляване на доходи от предоставяне на технически услуги и доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, когато получателя на дохода е чуждестранно юридическо лице вие имате следните възможности:

Вариант 1

Изплащате брутната сума на договореното възнаграждение на вашия доставчик и начислявате и плащате данък при източника за ваша сметка (както постъпвате досега). В този случай Вашите задължения се свеждат до подаване на декларацията по чл. 201 за всяко тримесечие и внасяне на дължимия данък в законоустановените срокове, а именно – до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване/изплащане на доходите. Обръщаме ви внимание, че дори ако доходът е само начислен, без да е ефективно изплатен, вие следва да определите дължимия данък към датата на начисляване. Както споменахме по-горе в този вариант размерът на платения за ваша сметка данък ще представлява разход за дружеството ви, който разход ще формира данъчна постоянна разлика, като разход непризнат за данъчни цели.

Вариант 2

При начисляване/ изплащане на договореното възнаграждение удържате дължимия данък при източника от вашия доставчик и му изплащате нетната сума. Отново ще имате задължение за всяко тримесечие да декларирате и внесете така удържания данък в посочените по-горе срокове.

Вариант 3 

Чл. 13 от ЗКПО дава предимство при облагане на доходите да се прилагат разпоредби, които се съдържат в ратифицираните от Република България Спогодби за избягване на данъчното облагане (СИДДО). Това означава, че при изплащане на доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, и доходи от технически услуги на чуждестранни юридически лица с предимство се прилагат разпоредбите на съответните СИДДО. За целта следва да се запознаете с разпоредбите на спогодбите с държавите, на които са местни лица получателите на доходите. И ако разпоредбите на съответната СИДДО предвиждат по-облекчен режим на облагане (по-нисък размер на дължимия данък при източника или освобождаване от облагане) да приложите тези разпоредби.
 
Редът за прилагане на разпоредбите на СИДДО е уреден в ДОПК, Глава шестнадесета Особени производства, Раздел III Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица, чл. 135 – 142.

Като самата процедура изисква предоставяне на набор от документи и доказателства пред платеца на доходите (когато изплащания доход за година не надвишава 500 000 лева) или пред НАП (когато изплащания доход за година надвишава 500 000 лв.)
 
I. Представяне на доказателства пред платеца на доходите:

Да приемем, че изплащате доходи от технически услуги на ЧЮЛ, което е местно за данъчни цели на Германия и размера на дохода не надвишава 500 000 лв. годишно. Съгласно разпоредбите на СИДДО с Германия, тези услуги се освобождават от облагане в България, т.е. ако приложите разпоредбите на СИДДО вие следва да изплатите на вашия германски доставчик брутната сума на начислените доходи от технически услуги.

За целта германският ви доставчик на основание чл. 142, ал.1 от ДОПК, следва да удостовери пред вашето дружество обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК. Това означава, че германското дружество следва:
- да ви представи удостоверение от германската данъчна администрация, че е местно лице за данъчни цели на Германия по смисъла на СИДДО;
- да декларира пред вас, че е притежател на дохода от източник в Република България, който следва да му изплатите;
- да декларира, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан.

Едва след като лицето ви предостави всички тези документи вие имате основание да приложите СИДДО и да не му удържате данък при източника, а да му изплатите целия доход.

В случай че германското дружество събере необходимия пакет на документи след като вече сте удържали и внесли данък пред източника, то тогава той може да поиска пред съответната ТД на НАП възстановяване на така платения данък по реда на чл. 129 от ДОПК.
      
В случай че през годината изплащате на няколко пъти доходи на съответния доставчик и те се реализират въз основа на договори с продължително действие на еднакво основание съответните доказателства следва да се представят пред вас еднократно за годината, като въпреки че няма изрична разпоредба в ДОПК ви съветваме такова предоставяне на доказателства да се прави за всяка година.

Не на последно място следва да имате предвид, че когато сте изплатили доходи на чуждестранно ЮЛ и сте приложили разпоредбите на СИДДО, т.е. не сте обложили съответния доход или сте го обложили с по-ниска ставка, имате задължението в срок до 31 март на годината, следваща годината на прилагане на СИДДО, да подадете декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.
 
II. Представяне на доказателства за прилагане на СИДДО пред НАП

В случай че доходите, които изплащате на съответния доставчик надвишават 500 000 лв. годишно за да се приложи съответната разпоредба на СИДДО следва съответното чуждестранно юридическо лице, или упълномощено от него лице, да подаде пред ТД на НАП по вашата регистрация Искане за прилагане на СИДДО по образец по чл. 137, ал. 1 от ДОПК (то може да се изтегли от следния адрес nap.bg/document?id=4737) и към него да приложи доказателства, че са налице основанията за прилагане на СИДДО, а именно:
- удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на съответната СИДДО. Това удостоверяване може да бъде или посредством заверка в искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК или съобразно обичайната практика на съответната чуждестранна администрация;
- декларация от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез  място на стопанска дейност/ определена база в България. Същата декларация е елемент от искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК;
- доказателства относно представителната власт на лицето/лицата, подписали горната декларация (най-често  това е извлечение от търговския регистър на съответната държава);
- договор, фактури и други документи доказващи  размера, основанието за реализиране и вида на дохода. В чл. 138, ал. 2 от ДОПК има посочени примерни доказателства според вида на дохода, като изрично в чл. 138, ал. 3 е посочено, че могат да се приложат и всякакви други документи, стига същите да могат да послужат за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.;
- пълномощно, при подаване на искането чрез пълномощник, както и доказателства относно представителната  власт на лицето/лицата, извършили упълномощаването.

След подаване на искането и доказателствата към него компетентната НАП извършва проверка и в 60-дневен срок от подаване на искането се произнася дали има основания за прилагане на СИДДО. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Непроизнасянето в 60-дневен срок от подаване на искането се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО (чл. 141, ал. 2, изр. второ от ДОПК). От датата на издаване на становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО или датата на изтичане на 60-дневния срок при непроизнасяне по искането се счита, че са изпълнени изискванията за прилагане на СИДДО (т.е. облагане с намалена данъчна ставка или необлагане на дохода).

Когато на чуждестранното лице се изплаща доход въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 за прилагане на СИДДО се подава еднократно. В този случай чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на декларираните вече обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването им.

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.
 

Още за данък при източника:

Нормативна рамка

ЗКПО

ДОПК

СИДДО