Деклариране на услуги по чл. 21 ал. 6 с МИ извън България

Съгласно чл. 111а от ЗДДС документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава ХІ от ЗДДС само когато данъкът е изискуем от получателя. В чл. 159а ал. 2 от ЗДДС изрично е записано, че доставките на услуги по чл. 21 ал. 6 от закона, за които се прилагат специалните режими за облагане „в Съюза” и „извън Съюза” се документират съгласно законодателството на държавата членка по потребление. Видно от цитираните разпоредби, за доставките на услуги извършвани по електронен път, които съгласно чл. 21 ал. 6 от закона са с място на изпълнение на територията на друга държава членка, не са в сила разпоредбите на чл. 113 и чл. 119 от ЗДДС и за тях няма задължение нито за издаване на фактура, нито за включването им в отчета за извършените продажби, тъй като данъкът за тях е изискуем от доставчика. Издадените по силата на чуждо данъчно законодателство документи не са данъчни документи по българския ЗДДС и не се включват в отчетните регистри.

От друга страна, лицата, регистрирани по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на режим „в Съюза”, ползват право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната по общите правила на ЗДДС. В сила е разпоредбата на чл. 69 ал. 2 т. 1 от закона и за целите на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаеми доставки се смятат и доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното данъчно задължено лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. В обхвата на тази разпоредба попадат както доставките на услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, така и тези с място на изпълнение на територията на друга държава членка, без значение от кого е изискуем данъкът по тях. Единственото условие е, тези доставки да са облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на България. Невъзможността такива доставки да бъдат включени в общия оборот на извършените от лицето облагаеми доставки накърнява правото му на данъчен кредит, особено в случаите, когато е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 3 т. 3 от закона, данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69 ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната, се включват в оборота, за който лицето има право на приспадане на данъчен кредит.

В резюме на горното се налага изводът, че включването в дневник продажби на доставките на услуги, които съгласно чл. 21 ал. 6 са с място на изпълнение извън територията на страната (включително и тези с място на изпълнение в друга държава членка) е изцяло в интерес на доставчика. Още повече, че размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на база оборотите за цялата предходна календарна година и липсата на тези доставки в общия оборот на облагаемите доставки може да окаже сериозно влияние върху размера на коефициента по чл. 73 ал. 5 и оттам и върху размера на ползвания данъчен кредит.

Считаме, че за целите на правото на приспадане на данъчен кредит на доставчика, извършените от него доставки по чл. 21 ал. 6 с място на изпълнение извън територията на страната, включително и тези с място на изпълнение на територията на друга държава членка, могат да се включат в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона, в частта „Обща сума на данъчните основи на доставките, различни от тези по чл. 112 ал. 3 т. 2 от ППЗДДС, за които не се начислява данък (с право на данъчен кредит)” и на това основание да се посочат в Дневник продажби в кол. 23 „Данъчна основа на доставките по чл. 69 ал. 2”. Възможно е, разбира се, и издаването на фактура по чл. 113 от закона за всяка отделна доставка, но този подход едва ли е за предпочитане при наличие на опция за обобщено документиране.