Деклариране на начин за ползване на данъчен кредит

Промените на ЗДДС и ППЗДДС  в сила от 01.01.2016 г. не променят правилата за ползване на ДДС. Чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2  от закона не са променени. Промените от 01.01.2016 г. касаят само определяне на датата на данъчното събитие при услугите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2, както и един по-конкретен метод за определянето на данъчната им основа. Така например чл. 25, ал.3 има нова точка 7, която определя, че данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2, а член 27, ал.2 и ал. 6 от закона определят какво се включва в данъчната основа на тези доставки за лични нужди. 

 

Чл. 27. 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително за движими вещи, съответно за период от 20 години - за недвижимите вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по предходното изречение. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

…

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 при едновременно използване на стоки и/или услуги и за независима икономическа дейност за целите на определянето на преките разходи по ал. 2, изречение първо, второ и трето, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.

 

До 31.12.2015 г  чл.27 ал.2 имаше следния вид:

Чл.27 ал.2.
Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

 

Видно е, че сега е допълнен с две нови изречения, които не променят смисъла на първото, а само го допълват като определят методиката за пресмятане. Чл. 27, ал. 6 определя пропорционалния принцип на разпределяне в зависимост от степента на ползване на стоката за лични нужди.  

 

Самото деклариране на начисления данък за тези доставки се променя само до толкова, че има отделна колона за данъка  в дневника за продажби и нова клетка в справка декларацията. 

 

Предложените от НАП начини за отчитане на личното ползване на активите, всъщност не са нови. И до сега сме имали възможността да ги прилагаме.  Накратко те са:

 

Първи начин: 

Ако стоката или услугата ще се използват и за лични нужди, не се ползва правото на данъчен кредит. При този вариант не се попада в чл. 6, ал. 3, т.,1 и чл. 9, ал. 3, затова не се начислява данък за лични нужди. 

 

Втори начин: 

Признава се данъчен кредит за стоката или услуата в пълен размер. 

При този вариант трябва да се проследи личното ползване, да се определи методика за разпределение на преките разходи и да се начисли данъка за лични нужди с протокол по чл. 117 от закона. Съгласно чл. 113а от  ППЗДДС, този протокол се отразява в дневника за продажби. Има предложение от НАП протокола за данъка за лични цели за минал период да се посочи в дневник покупки с отрицателен знак, но според мен ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат този ред.  

 

Чл. 113а. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) Начисленият данък за доставка на стока или услуга за лични нужди по чл. 6, ал. 3, т. 1 или чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от закона се посочва в колона 16 "Начислен данък за доставки на стоки и услуги за лични нужди" на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона.

 

Трети начин: 

Още при покупката на стоките и услугите, за които се знае, че ще се използват и за лични цели се признава данъчен кредит само в размера, пропорционален на степента на ползване за облагаемата дейност на фирмата. Ако се приложи този начин за всички стоки и услуги, участващи в доставките за лични нужди, тогава не се начислява данък за лични нужди с протокол. 

 

Независимо дали ще се приложи втория или третия начин, ползването на стоките и услугите за лични нужди ще трябва да се проследява и ако първоначално определената пропорция се промени, да се отрази корекцията с протокол. 

Нормативна рамка: