ДДС върху краткосрочен наем на превозни средства

Отговор: Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010г.)  непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове - не повече от 90 дни е краткосрочно отдаване под наем /краткосрочно предоставяне за ползване. В конкретната ситуация  става въпрос най-вероятно за такъв случай. Разбира се в ал. 3 са посочени допълнителни условия, които ако са налице, може съответното отдаване под наем да не е краткосрочно, а именно:
1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането/ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;
2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не важи, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;
3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане
В тази връзка според ал.1 на чл. 23 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем / краткосрочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
Не става ясно от самия въпрос дали българската фирма ще предостави на разположение товарния микробус в България на румънската фирма или ще го закара в Румъния. Ако приемем, че превозното средство ще е предоставено на разположение в България, тогава там ще е и мястото на изпълнение при доставката на услугата. В такъв случай доставчика на услугата, т.е. българската фирма ще издаде данъчна фактура с начислен ДДС 20% в нея.
В заключение ще допълним, че при краткосрочен наем на превозни средства по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗДДС, независимо дали клиентът е физическо лице или фирма мястото на изпълнение е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя на услугата.