Давност и отписване на задължения (пасиви)

В своята дейност стопанските субекти ежедневно поемат различни ангажименти и задължения, които следва да изпълняват точно от гледна точка на клаузите на договорите и нормативните текстове на законодателството и добрата практика. Най-общо задълженията на лицата, които извършват стопанска дейност и имат задължение да водят отчетност могат да се обособят в две големи групи: първата – поети задължения по търговски и бизнес релации с партньори, доставчици, персонал, банки и други финансиращи институции, застрахователи и др.подобни; и втората група – задълженията на предприятията при взаимоотношенията им с фиска и другите публично-правни задължения произтичащи от регулативното законодателство на държавата в тази област. 

      
За да може да се изясни какво е давност и нейното прилагане в практиката, следва да се опитаме да дадем следната дефиниция, която според мен до голяма степен би изяснила понятието и тя е: давността е посочен от закон срок, в който дадено изискуемо и ликвидно задължение може да се плати доброволно или събере по принудителен начин от кредитора, без длъжника да може да се позове за изтекла давност (срок) и откаже плащане по дълга си. От горното определение се вижда, че ключовата дума е срок и в тази връзка е много важно, кога е началото на този законово определен отрязък от време. Общото правило тук е, че срокът на давността започва да тече, когато задължението придобие качеството на изискуемо и ликвидно такова. Накратко казано това означава, когато е настъпил падежът за плащане на задължението и то е безспорно по размер и основание (било то договорно или законово). И така на следващият ден от настъпване на падежа на безспорно определено по основание и размер задължение започва да тече давностния срок, който е регламентиран, като срокове по следния начин от нашето законодателство:
➣ С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
➣ С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
    
Давност не тече в предвидените от закона случаи (виж чл. 115 от ЗЗД) :
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
    
Давноста се прекъсва при следните случаи:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

При прекъсване на давността в предвидените три случая започва да тече наново такава, като нейният срок е винаги 5 годишен, когато вземането е установено по съдебен ред. Следва да обърнем особено внимание на текста на чл.120 от ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД), в който е формулиран основният принцип, че давност не се прилага служебно, което ще рече, че длъжника сам следва да поиска прилагането на погасяване на задължението си по давност, затова е и предвидено за погасени задължения при настъпила давност кредиторът да не връща плащането на длъжника. По същият начин стоят нещата с давността и при публично-правните отношения на стопанските субекти с държавата и нейните органи, само че там давността започва да тече от 1 януари на годината следваща тази, през която е следвало да се плати задължението, като в текстовете на ДОПК е предвидена и абсолютна давност от 10 години, при който срок всички задължения се погасяват, независимо от срока за който е прекратявана давността, само при този случай ДОПК предвижда служебно прилагане да давността и отписване на вземането от данъчната сметка на задълженото лице (виж чл.173 ал.2 от ДОПК). Ако обаче не е настъпил последният срок, за да се приложи погасителна давност, следва съответното задължено лице да поиска прилагането му от органа по приходите или съответния съд, ако спорът е отнесен за решаване от българския съд.
     
Отписването на задълженията по давност от счетоводния баланс на предприятието е процес обратен на тяхното текущо начисляване и признаване в баланса, това става когато съответното задължение отговаря на условията за признаването му: пасив (задължение) се признава в баланса, когато е вероятно, че ще има изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически изгоди в резултат от уреждане на съществуващо задължение, и че сумата, с която ще се извърши уреждането, може да бъде оценена надеждно. Отписването от баланса става след плащане и/или друг вид възмездно погасяване или след опрощаване и погасяване по давност, и тъй като при последните два случая няма да има намаляване на активи за сметка на намаляване на пасива следва срещу отписания пасив да увеличим размера на собствения капитал на фирмата, като оперираме с някои от елементите от собствения капитал (например резерви) или отчетем приход, който в последствие ще се интегрира отново в собствения капитал посредством отчетения финансов резултат. Коя опция да приложим избираме в зависимост от приложимата отчетна рамка и приетата за подобни случай елементи на счетоводната политика на предприятието.


Пример за отписване на задължение без то да е погасено:
1) Вариант без отчитане на приход, а директно включване в капиталова позиция: Дт с-ка Задължение- Кт с-ка Други резерви - с размера на отписаното задължение поради опрощаване и/или изтекла давност.
2) Вариант с отчитане на приход: Дт с-ка Задължение – Кт с-ка Други приходи, анал. сметка отписани задължения по давност към кредитор „Х” (това е варианта, който се препоръчва за опростени заеми без условие от т.5.1 на СС № 20 ОТЧИТАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ДАРЕНИЯ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОМОЩ , а за опростените при определени условия т.5.2. на същият стандарт препоръчва отчитане на финансиране) .
       
Данъчното третиране на такива операции при отписани задължения без да е имало престация са регулирани в текста на чл. 46 от ЗКПО ал. 1, т. 1(за изтекла давност) и 4 (за опрощаване на дълг), според който текст счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията за да се определи данъчния финансов резултат и тъй, като в изброените два случая не се предвижда престация, затова и за данъчни цели тези операции няма да имат обратно проявление, като намаление на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията за корпоративния данък. Такова изключение може да се появи, ако през предходната година сме увеличили счетоводния финансов резултат поради изтекла давност, но решението за отписване от баланса на дълга по давност сме взели през текущата, като при това сме приели да го направим по вариант 2, т.е. с отчитане на приход. При тази възможна хипотеза ще може да намалим през текущата година счетоводният финансов резултат  със сумата на задълженията, с които вече сме увеличили същия през предходната данъчна година за да се определи данъчния финансов резултат за корпоративния данък в годишната данъчна декларация за текущата финансова година (виж текста на чл.46 ал.3 т.2 от ЗКПО). Ще отворим малка скоба за опростените задължения, за които стана въпрос по-горе, за тяхното отписване не е необходимо да е изтекъл съответният давностен срок, а просто трябва да има оформен писмен акт (договор) за опрощаването, като за облагането на зъдължението с корпоративен данък важи редът, посочен в първото изречение на този абзатц. Не бива да се подминава факта, че за опростени задължения приобретателя (в нашия казус длъжника) дължи данък от 3,3 до 6,6% по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, към съответната община по местоседалището му, върху размера на опростената сума в двумесечен срок от опрощаването, за което се подава и декларация по чл. 49, ал. 3 от с.з. При тази хипотеза към горните счетоводни записвания следва да добавим и такова за платения местен данък както следва:
       Дт с-ка Разходи за данъци и такси- партида данък по чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ и
             Кт с-ка Парични средства с размера на изчисления и внесен данък.

С уважение:
 

- ЗЗД

Вижте ЗЗД тук >>>

- ЗКПО

Вижте ЗКПО тук >>>

Вижте промените в ЗКПО тук >>>

- ЗМДТ

Вижте ЗМДТ тук >>>

Вижте допълнението в ЗМДТ тук >>>

 - Задължение

- Други резерви

- Други приходи

- Разходи за данъци и такси

- Парични средства