Данъчно третиране на погинали ДМА и материални запаси вследствие от природно бедствие

Видно от отправеното запитване и описаната обстановка, довела до погиването на активи на фирмата, се касае за природно явление със стихиен, бедствен характер, каквото е наводнението, локализирано и обявено на територията на общината, в която фирмата развива дейността си и където е местонахождението на въпросните активи.
 
Основните стъпки от фирмата за установяване и остойностяване размера на щетата от бедствието би следвало да са:
 
1. При първа възможност организиране на инвентаризация на стопанските обекти, пострадали от бедствието, в съставените инвентаризационни описи следва да се отразят количествата и доставните цени на ДМА и МЗ, които са напълно негодни и подлежащи на брак и ликвидация, както и на активи, които биха могли да се ползват след поправка, или пък такива, които могат да се реализират на по-ниски оценки или да им се промени предназначението. Целта на мероприятието е да се остойностят  загубите от бедствието.
 
2. След заключението на инвентаризационната комисия следва да се пристъпи към ликвидация на негодните активи по подходящ начин: унищожаване, продажба на годните отпадъци и/или промяна в оценката и предназначението им за ползване във фирмата.
 
3. Данъчното третиране по закона за ДДС:
– чл. 80, ал. 2, т.1 - 2 указва, че ДДС не следва да се начислява при унищожаване или брак, поради „непреодолима сила и аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката“. Доказването става чрез документ, издаден от Общината, защото тя е органът, който обявява бедствие, вида и територията му по Закона за защита при бедствия (вж. чл. 49 във връзка с чл. 51 от закона). Това удостоверение трябва да докаже, че съответният обект, в който са били разположени погиналите/ повредени активи, се намира на засегнатата от събитието територия.
 
4. Данъчното третиране по ЗКПО:
– чл. 28, ал. 1 - не се признават за данъчни цели разходи за липси и брак на ДМА и МЗ, с изключение на тези, възникнали от непреодолима сила, което означава, че разходите за брак и ликвидация, освен за счетоводни цели, следва да се признаят и за данъчни при облагането с корпоративен данък при наличие, разбира се, на горепосоченият документ от съответната община.
      
При този случай искаме да отворим скоба, че в случай на имуществена застраховка върху погиналите/ повредени активи, трябва при осчетоводяването на загубите (разходите) и респективно на приходите от застрахователното обезщетение, да съблюдаваме счетоводния принцип на съпоставимост на приходи с разходи от едно и също събитие в нашите финансови отчети, което ще рече, че разходът от бедствието ще се признае в периода (финансовата година) на начисляване на прихода от обезщетението, ако размерът на последното до края на текущата година не е известно, то следва да отложим и начисления разход за следващ период.
 
В заключение при така описаните от нас стъпки и процедури в изложението, които следва да се документират по посоченият начин, не следва да се начислява и внася ДДС на погиналите активи на законовото основание, посочено по-горе в изложението, както и да се преобразува финансовият резултат в увеличение при облагането с корпоративен данък, което на практика означава, че разходът (загубата) от погиналите активи ще бъде признат и за прекия данък.

Нормативна рамка: