Данъчно третиране на дарения и консигнация на книги

Относно получените парични дарения следва да имате предвид, че издателството в качеството му на надарено лице, ще трябва да осчетоводи получените средства като приход, който следва да бъде включен в годишния счетоводен финансов резултат на дружеството.

В ЗКПО няма специално данъчно третиране на тези приходи. В тези случаи се спазват нормите на специалния ЗСч по отношение на водената счетоводна отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат разпоредбите на част втора от ЗКПО. Съгласно чл. 25 от ЗКПО данъчния финансов резултат се определя на базата на данъчно признатите приходи и разходи, както и разпоредбите на ЗКПО.

Следователно поради липса на специфично данъчно третиране по ЗКПО  дарението под формата на парични средства, следва да бъде включена по общия ред в годишният данъчен финансов резултат на издателството.
    
Относно дарението на книги, което от своя страна прави издателството, следва да имате предвид, че дарението се характеризира със своята безвъзмездност. Следователно при този вид сделки са налице само разходи без постъпления, поради което не може да бъде изпълнен един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите. Поради това Законът за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти предвиждат в случай на дарение отписването на съответния актив при дарителя да бъде отчетено като разход.

Съгласно чл. 26, т. 7 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за дарения. Изключение от това правило са даренията, предвидени в чл. 31 от ЗКПО.
 
Следователно със стойността на дарените книги трябва да се увеличи счетоводния резултат на издателството при преобразуването му за данъчни цели и тази стойност следва да се включи в облагаемата маса, тъй като тя не е призната за данъчни цели.
 
Относно даренията направени на физически лица, следва да се има предвид първо разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
 
От тази година обаче е в сила разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ, съгласно която местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
 
Целта на разпоредбата очевидно е да се декларират от страна на физическите лица, получените от тях през годината значителни по стойност дарения и други необлагаеми доходи с цел по-лесното им доказване в едно ревизионно производство.
 
Едва ли в случая става въпрос за дарения на книги на значителна стойност, които да оправдават декларирането им в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Все пак това е една възможност, а не задължение на физическите лица.
 
Относно данъчното третиране на консигнацията следва да се има предвид следното.  
 
На първо място следва да отбележим, че тъй като към настоящото запитване не сте предоставили никакви конкретни споразумения или клаузи, с които предоставяте книги за продажби в книжарниците, не можем да определим и правната природа на правоотношенията между вашето издателство и въпросните книжарници.

Затова по-долу ще разгледам само данъчното третиране на договора за консигнация по принцип, а не конкретно.        
      
С договора за консигнация, който е разновидност на комисионния договор, доверителят (консигнантьт) предоставя на довереник (консигнатор) стоки за продажба на трети лица. Консигнаторът продава стоките от свое име и се отчита на доверителя за извършените продажби.

На първо място следва да се отбележи, че договорът за продажба на стоки на консигнация е споразумение между доверител и консигнатор, по силата на което консигнаторът се задължава срещу възнаграждение да извърши по поръчка на доверителя продажба на стоки на трето лице. В този случай консигнаторът действа от свое име и за сметка на доверителя. Консигнаторът става носител на права, които му дават възможност да извършва доставки към третото лице от свое име и за сметка на доверителя.
 
Oт гледна точка на общото гражданско право са налице три сделки. Между страните възникват правоотношения по учредителна, по изпълнителна и по отчетна сделка. За целите на ДДС това обаче не съответства на Директива 2006/112/ЕО и затова от началото на 2017 г.  се приема, че когато  данъчно задължено лице (комисионер/довереник) при доставка на стоки или услуги действа от свое име и за чужда сметка са налице две (а не три) доставки. Такова е данъчното третиране съгласно чл. 127 от ЗДДС в сила от 01.01.2017 г.

- Доставка между консигнатор/довереник и трето лице (условно първата доставка). По тази доставка датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката ще се определят по общите правила на ЗДДС. При нея доставчик е консигнаторът (при комисионерство за продажба).

- Доставка на стоката – предмет на първата посочена доставка, осъществена между доверителят (консигнантьт) и консигнатор/довереник (втората доставка). 

 
Така при втората доставка, когато консигнатора действа за сметка доверителят (консигнантьт), във връзка с продажба на стоки, датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по първата доставка, а данъчната основа на доставката е данъчната основа на доставката по първата доставка, намалена с възнаграждението на консигнатора/довереника.
 
Следователно ако например вашето издателство се споразумее да достави книга на стойност 20 лв. (без ДДС) за продажба на консигнация на книжарница, като тя от своя страна следва да получи 5% комисионно възнаграждение за така продадената книга и стоката е предадена в книжарницата на 15 февруари 2018 г., а тя от своя страна продаде въпросната книга на трето лице на 10 март 2018 г., тези сделки се третират съгласно чл. 127 от ЗДДС по следния начин.
 
Така в случая първата доставка е тази между книжарницата и третото лице. Датата на данъчното събитие е 10 март, а данъчната основа на първата доставка е 20 лв. Върху нея книжарницата следва да начисли ДДС и да дължи същият за данъчен период март 2018 г.
 
Втората доставка – между доверителят (консигнантьт) и консигнатор/довереник е с предмет същите стоки, доставени на третото лице. Датата на данъчното събитие обаче ще е по-ранната от тази на първата доставка – тя ще датата на предаване на стоката в книжарницата., a именно на 15.02.2018 г. Казаното следва от разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 4 и чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
    
Така в 5 дневен срок от тази дата издателството следва да състави фактура и да начисли ДДС. Данъчната основа следва да е 20 лв. намалена с 5% комисионно възнаграждение на книжарницата.    
 

С уважение: