Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Данъчно събитие и данъчна основа при предоставяне на услуги за лични нужди

Наталия Василева Отговор, предоставен от
Наталия Василева
на 30 Март 2016 favorite
Въпрос: Кога настъпва данъчното събитие и как се определя данъчната основа при предоставянето на услуги, използвани за лични цели?

Отговор:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за възмездна доставка на услуга се смята предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Тези доставки по същество са безвъзмездни, но ЗДДС ги приравнява на възмездни, за да може да се обложат с ДДС.

Следва да се има предвид, че като възмездни и облагаеми с ДДС услуги се третират само тези доставки на услуги за лично потребление от собственика, работниците или служителите, за които при извършването им са използвани стоки или услуги, за които е приспаднат данъчен кредит. Например ползване на дружествени активи за лични нужди от управителя, като автомобил, недвижим имот, машини, съоръжения, оборудване, за които при придобиването им е ползван данъчен кредит.

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът за доставката става изискуем (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС).

Данъкът за безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е изискуем от регистрирано по ЗДДС лице – предоставящ услугата (чл. 82, ал. 1 от ЗДДС). 

Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС се определя съгласно на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС (изречения първо, второ и трето).

Съгласно изречение първо данъчната основа е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването на услугата. Това са разходите, които са необходими за извършването на услугата, за които данъчно задълженото лице е приспаднало данъчен кредит.

Например при ползване на дружествен автомобил за лични нужди, при определяне на данъчната основа в сумата на направените преки разходи се включват разходи за стоките или услугите, свързани с поддръжката, ремонта и експлоатацията на този автомобил, за които данъчно задълженото лице е приспаднало данъчен кредит. Когато услугата за лични нужди се извършва с използването на собствения персонал, в преките разходи се включват и разходите за възнаграждение на персонала.

Съгласно изречение второ, при определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит, включително за движими вещи, съответно за период от 20 години - за недвижимите вещи. Нормата е приложима както в случай, че стоката е класифицирана от предприятието като дълготраен (нетекущ) актив, така и когато не е, но по същество има характеристики, които биха могли да я причислят към дълготрайните (нетекущите) активи, ако се използваше в дейността на предприятието.

Съгласно изречение трето разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от 5 години за движими вещи, съответно от 20 години за недвижимите вещи.
 
 
Нормативна рамка:

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x